Документът под номер 18/9274 на пръв поглед не представлява нищо необичайно. Той се отнася до 19-те въпроса, които парламентарната група на Лявата партия в Бундестага беше задала на правителството. Става дума за опити на турското правителство да въздейства върху германската политика и за връзките на официалната власт в Анкара с ислямистки групировки, като палестинската Хамас и Мюсюлманското братство в Египет.

Такива въпроси често се задават в часовете, определени за парламентарен контрол в Бундестага. А Лявата партия е известна с критичните си въпроси по отношение на Турция. В случая обаче има едно почти сензационно обстоятелство. Само ден, след като левите внесоха своите въпроси, в Турция имаше опит за преврат и последвалите чистки нанесоха тежки поражения върху германо-турските отношения.

Изведнъж турската вътрешна политика се превърна в тема, която вълнува цялата германска общественост. В Кьолн се проведе голяма демонстрация на привърженици на Ердоган. Берлин и Анкара се сблъскаха по въпроса за безвизовото пътуване на турски граждани в Европа. Отново да дневен ред излезе и проблемът с организацията Дитиб, която е пряко свързана с турското правителство и отговаря за джамиите в Германия, където прави и реклама за Ердоган. С други думи, хората в Германия изведнъж започнаха да си задават повече въпроси, свързани с Турция. На този фон отговорите, които дава германското правителство, са твърде разочароващи. Поради причини, свързани с поверителността на информациите, за съжаление не било възможно да се отговори на въпросите, каза Оле Шрьодер, държавен секретар в Министерството на вътрешните работи.

Парещи въпроси

Интересно е обаче едно приложение към документа, за което съобщи общественият ТВ-канал ARD. Това приложение носи гриф „Поверително – само за служебно ползване” и обществеността няма достъп до него. В това приложение, тоест – поверителната част от отговорите в рамките на парламентарния контрол – става дума за „идеологическата близост на управляващата в Турция "Партия на справедливостта и развитието" и на президента Ердоган с Мюсюлманското братство”, съобщава ARD. Според телевизията, в документа се твърди, че под ръководството на Ердоган Турция значително е разширила връзките си с Хамас и с Мюсюлманското братство. Страната се била превърнала в „централна платформа за действие на ислямистки групировки в региона на Средния и Близкия Изток”. Така например редица сателитни ТВ-канали на Мюсюлманското братство излъчвали от турска територия.

Това е почти сензационно. Защото по този начин германските тайни служби оповестяват, че турското правителство се е сближило с организация като Хамас, която в Германия официално се смята за терористична групировка. А тази оценка влиза в рязко противоречие с много предпазливата политика, която германското правителство води към Ердоган. Лявата партия смята, че фактите само подкрепят критиката ѝ към кабинета в Берлин заради политиката му към Турция. „Непонятно е защо федералното правителство продължава да се отнася с Ердоган като с рохко яйце”, казва Севим Дагделен от Лявата партия.

Разногласия сред управляващите

В документа на критичен анализ се подлага и ролята на сдружението „Съюз на европейско-турските демократи”, което организира митинга в подкрепа на Ердоган в Кьолн. Правителството в Анкара смята турската диаспора за „важен инструмент на една активна външна политика”, пише в документа. И още: „В този смисъл, според тукашните представи, Сдружението извършва лобистка дейност в полза на Партията на справедливостта и развитието в Турция”.

Въпросният документ очевидно не се приема изцяло вътре в правителството. Ролф Мютцених, външно-политически експерт на социалдемократите намеква, че Министерството на вътрешните работи изобщо няма право да дава такива оценки. „Когато става дума за толкова деликатен въпрос и за толкова непредвидими последствия трябва да се вземе и позицията на Министерството на външните работи. Все пак Турция е държава от НАТО, където са разположени и германски войници”.