ДВ: За атентатора от Ница се знае само, че 31-годишният тунизиец от 10 години насам е живеел във Франция и че се е радикализирал едва през последните седмици. Нима подобен процес може да се извърши за толкова кратко време?

Дитмар Лох: Подобно нещо е възможно, но по-често са случаите, в които радикализирането обхваща доста по-продължителен период. Обичайната предистория е като тази на атентаторите от Париж през 2015 – те са родени във Франция, но по-късно – обикновено във връзка с престои в затвора – установяват контакти с ислямисти, под чието влияние се радикализират. В този смисъл атентатът в Ница е по-различен.

Вие сте проучвал социалните проблеми на френските предградия, в които са отраснали част от атентаторите от Париж и Брюксел. Затова пък атентаторът от Ница е пристигнал във Франция едва преди 10 години. Има ли изобщо някакво средство срещу подобни хора?

Дитмар Лох: Проблемът е комплексен, а и от случай до случай има разлики. Но мисля, че става дума за една от дългосрочните задачи на Франция, а и не само на тази страна. Усилията трябва да се насочат към местата, на които са израснали повечето извършители на атентати – т.е. към проблемните в социално отношение предградия на големите градове. Това не означава, че войнственият джихадизъм обхваща само маргинализираните среди в градските гета, но същината на проблема все пак е свързана именно с тези места.

Проблемите на френските предградия са добре познати от над 30 години. Има обаче хипотези, че протестите, които видяхме там по време на младежките безредия от 2005г., са се променили. Хората, които днес упражняват насилие под формата не терористични атентати, твърде често не са особено религиозни. Става дума не толкова за радикализиране на исляма, колкото за ислямизиране на радикалността, т.е. на протестите срещу социалната изолация, безработицата, обществената или расова дискриминация.

Войнственият джихадизъм е маргинален проблем от количествена гледна точка, но не и по патологичните си измерения и бруталната си жестокост. Онези, които се радикализират, обикновено са хора, които повече няма какво да губят, тъй като в продължение на години са били в тотална изолация. Това, разбира се, не извинява атентаторите – всеки е длъжен да поема отговорност за ужасяващите дела, които е извършил. Но е редно и да вникнем в същината на проблема. Понякога става дума и за хора с миграционен произход, които не са били отритнати от обществото, а напротив - са имали професионално образование и относително висока квалификация и които в усилията си да си намерят добро работно място са станали обект на дискриминация. Много от тези хора реагират в подобен случай чувствително.

Какво влияние оказват градските структури, например на Ница, където е живеел атентаторът от 14 юли?

Дитмар Лох: Дискриминацията и произтичащата от нея радикализация са проблем, който е свързан с градската сегрегация, т.е. със социално онеправданите градски среди. Подобни места има из всички големи европейски градове, вкл. и в Германия, макар и в не толкова голям размер, колкото във Франция. Социалните различия между бедни и богати ги има навсякъде. И в Ница има бедняшки квартали, в някои от които условията за живот са просто отчайващи. В Ница могат да се наблюдават същите социални проблеми на градските среди, каквито има и в Марсилия, Лион или Париж.

Какво би трябвало да се случи във Франция, за да не се превръща недоволството на отритнатите от обществото в радикализъм?

Дитмар Лох: Политическата класа във Франция трябва да прояви по-голяма честност и към самата себе си. Проблемите са отдавна познати, от 30 години насам има и съответни политики, насочени към градските среди, но те не функционират както трябва. Нужни са преди всичко дългосрочни стратегии – трябва да се обърне внимание на работата в различните градски квартали, в затворите и джамиите. Нужно е да се разработи и специална социална и трудова политики, които да отчитат потребностите и квалификациите на тези хора. Нужно е да има и възможности за истински политически избор – броят на негласуващите във френските предградия е най-голям. Тези хора имат нужда и от демократични образци, а не от авторитарни мерки за сигурност, които само засилват радикализацията допълнително. Всичко това е отдавна известно, но политиката не винаги му обръща внимание.

Не на последно място са нужни мерки и на идеологическо ниво. Чрез разяснителна дейност трябва да се отнеме вятърът от платната на ислямистите, да се покаже на младите хора докъде в крайна сметка води войнственият джихадизъм. Има вече и интересни примери за подобни програми за дерадикализация. Във Великобритания например има хора, които в продължение на 10-20 години са били част от ислямистките среди. Днес те се ангажират в превантивната дейност и се опитват в сътрудничество с общинските социални работници и с религиозните си познания да помагат на застрашени млади хора да се откажат от джихадизма.

Дитмар Лох е професор по социология от университета в Лил. Той проучва въпроси, свързани с интеграцията на чужденците, имиграцията и градската сегрегация.

Вижте и следното видео: