Новият основен договор на Общността даде на Европарламента (ЕП) допълнителни законодателни правомощия в почти всички области на европейската политика, включително в общата селскостопанска политика, търговската политика и  вътрешния ред и сигурността. Парламентът обаче все още няма право да внася собствени законопроекти. Правото на законодателна инициатива остава в ръцете на Европейската комисия (ЕК).

Депутатът от социалдемократическата фракция Йо Лайнен в продължение на дълги години беше председател на конституционната комисия в ЕП. Той изразява своето задоволство от факта, че Лисабонският договор за реформи подсили позициите на ЕП, поставяйки го на равна нога с отделните правителства и Съвета на Общността: "Законите в Брюксел могат вече да се коват единствено ако и ЕП даде своето одобрение", казва Лайнен.

Процедурата за съвместно взимане на решения, в която гласовете на ЕП и на Съвета имат еднаква тежест, вече е факт. Това пък означава, че националните държави имат вече по-ограничени възможности да влияят върху европейското законодателство.

Националните парламенти с повече власт

Не само ЕП, който от 1979 година насам се избира пряко, но и националните парламенти на страните-членки получиха нови правомощия с приемането на Лисабонския договор. Те имат вече право в осемседмичен срок да налагат своето вето върху закони и да подават жалби пред Европейския съд. Засега те не са се възползвали от тези си права. Професорът по държавно право от Берлинския Хумболтов университет Кристоф Мьолерс предполага, че и занапред подобни случаи ще останат по-скоро изключения. В крайна сметка това би означавало националният парламент да възстане срещу собственото си правителство, представено в Брюксел. Независимо от настъпилите подобрения, според професор Мьолерс, все още не може да се говори за истинска демокрация на европейско равнище. Той отбелязва със съжаление и друг факт: "Ако сравним Лисабонския договор с първоначалния конституционен текст, ще видим, че много елементи, които можеха да внесат повече демокрация, бяха елиминирани." Професорът обяснява това със съпротивата на националните държави, които не желаят да губят още повече влияние и власт.

Лисабонският договор внесе и друго подобрение: за пръв път беше регламентирано разпределението на правомощията и задълженията между отделните европейски нива. Така нареченият принцип за субсидиарност повелява, че "най-ниското ниво решава първо". Увеличи се и прозрачността при взимането на решения. Евродепутатът Йо Лайнен казва: "Вече сме наясно кои сфери са от компетенцията единствено на ЕС - например митническата политика, търговската политика и валутната политика. В повечето останали сфери пълномощията са поделени между националното и европейското равнище, а остават и редица области, в които правомощията са единствено в ръцете на националните правителства. Все пак, според Лайнен, няма да отпадне изцяло необходимостта отделни спорни въпроси относно компетенциите да се решават пред Европейския съд.

Двойно мнозинство от 2014-та година

Новият начин на взимане на решения в Европейския съвет - с двойно мнозинство - ще влезе в сила едва през 2014-та година. Тогава решенията ще могат да се взимат с мнозинство и по онези въпроси, по които досега беше нужно пълно единодушие. За постигане на двойното мнозинство ще се изисква одобрението на 55% от държавите-членки, но и на 65% от общото население на ЕС. Това ще затрудни значително блокирането на решения, макар че то все пак остава възможно. Новият начин на взимане на решения увеличава тежестта на големите държави.

По силата на Лисабонския договор броят на местата в ЕП се увеличи: заедно с новите 14 места, броят на мандатите достигна 750. Тази бройка се превръща в горна граница: това означава, че и след присъединяването на нови страни към Общността, броят на евродепутатите няма да се увеличава. В дългосрочен план, Германия например ще трябва да се раздели с някои от досегашните си 99 места в парламента, в полза на депутати от новоприети страни - например Хърватия.

Автор: Б. Ригерт, Редактор: Б. Узунова