Фактът, че Русия и Западът, представен от САЩ, въобще отново разговарят помежду си все пак е положителен знак. Докато се водят разговори и дипломацията има някакъв шанс, остава надеждата, че Русия няма да нареди на близо 40-те си хиляди войници, разположени в близост до границата с Украйна, да атакуват.

Разговорите между Кери и Лавров трябва да намалят напрежението и да дадат възможност за връщане към разумната политика. А и дискусиите на ниво президенти не би трябвало да са табу, ако това е начинът Владимир Путин да се откаже от намеренията си за поглъщане на Приднестровието.

Ефектът от икономическия натиск

Този път очевидно руският президент предприе първата стъпка с изненадващото си телефонно обаждане до американския държавен глава Барак Обама. А това е свидетелство, че стратегията на Запада, набелязана преди няколко дни на срещата на върха на Г7 в Хага, дава първите си резултати: руснаците осъзнаха, че са попаднали в международна изолация. А най-голяма роля в това отношение ще да са изиграли икономическите данни.

Може би дори не самият Путин е взел това решение, а неговото влиятелно обкръжение го е подтикнало към действия в името на деескалацията. Защото макар и икономическите санкции все още да не са наложени, инвеститорите вече бягат от Русия. Не само западните фирми се държат дистанцирано, но и богатите руснаци изнасят парите си от страната. Рублата се обезценява. През тази година Руската централна банка очаква в най-добрия случай стагнация, но не и растеж.

В последните дни Барак Обама и Европейският съюз дадоха ясно да се разбере, че ще засилят икономическия натиск, ако Русия продължи да настъпва в Украйна. Най-малкото в дългосрочен план европейският внос на горива от Русия ще бъде ограничен. И точно тази решителност определено предизвика размисли в Кремъл.

Ефект очевидно има и от вербалните атаки спрямо егото на Путин. Обама нарече Русия "регионална сила", а подобни определения очевидно дразнят Кремъл . Но каквото и да е подтикнало руснаците към воденето на преговори, сега Западът не бива да потрива победоносно ръце или да злорадства. А впрочем такива признаци вече се усещат в някои консервативни среди в САЩ. Надменността може да обиди руснаците, а без тях трудно ще бъде намерено мирно решение на кризата около Украйна.

Завръщането към нормалността ще е трудно

Съединените щати настояват за изтеглянето на руските войски от граничните райони с Украйна и обосновават това с "климата на страх и сплашване", който се създава чрез присъствието на частите. Съвсем не е сигурно обаче дали Москва ще се съобрази с настояването. Русия държи на една неутрална Украйна, която да има федерална конституция, даваща сериозни права на руското малцинство, и за която присъединяването към НАТО да бъде изключено. Много спорно е обаче дали Украйна ще се съгласи с това ограничаване на нейния суверенитет. Сергей Лавров би предпочел да преговаря за Украйна, а не с нея. А това е неприемливо - Украйна не е някакъв трофей на Запада или Русия. Точно това бе подчертано и от Кери след срещата в Париж: "Решение за Украйна без Украйна няма да има".

Всъщност американският външен министър очевидно вече не държи толкова на изтеглянето на руснаците от Крим, колкото на предотвратяването на по-нататъшна военна ескалация. Той явно е разбрал, а с него и европейците, че Крим е изгубен за украинското правителство. Русия никога няма да го върне. Така че въпреки всички похвални дипломатически усилия, няма как да очакваме завръщане към нормални отношения с Русия. Затова и оказването на натиск трябва да продължи. Владимир Путин се дискредитира чрез своята експанзионистична политика. Но вероятно вече е разбрал докъде би трябвало да се простират границите му.