Тези дни българското правителство беше принудено да чуе за пореден път оценката на големите европейски държави, че страната все още не е подготвена за влизане в Шенген. По този повод Георги Папакочев попита директорката на Европейския институт в София и бивша зам.-министърка на икономиката в правителството на СДС Любов Панайотова кои са основните политически пречки, които Франция, Германия и други европейски страни не желаят да пренебрегнат в този присъединителен процес?

„Ако трябва да се отговори с една дума, това е „доверие”. Ние все още не сме получили достатъчно доверие от нашите партньори в ЕС. Все още явно не сме достойни да ни бъдат делегирани тези права, да сме фронтът, първичната граница, която да посрещне бежанските потоци /виждате какво се случва сега с бежанците от Северна Африка/.

Българските пробойни

Неминуемо тези бежанци ще се насочат в даден момент към другия път, не през Италия и т. нар. ”южен маршрут”, а през югоизточния, където сме ние. Системата „Шенген” не се ограничава единствено до техника, която следва да бъде закупена. Тя е нещо много по-дълбоко, тази система е механизъм, който гарантира антитерористични действия и усилия.

В това отношение ние все още не сме спечелили доверието на партньорите ни, нито като съдебна система, нито като борба срещу организираната престъпност и корупцията. Не може да имаме достъп до най-добре охраняваните тайни в системата и те да стигат до неправилните хора заради нашата неподготвеност”, казва Любов Панайотова. Какво очаква тя от мониторинговия доклад на ЕК през юни? Ще отключи ли той приемането на България и Румъния в Шенген? Или ще го отложи?

„Докладът ще бъде много съществен, защото в него точно ще се види какви са настроенията. Независимо, че документът ще бъде писан от служителите на ЕК, в него ще прозират настроенията в държавите-членки.

Докладът е изключително важен за България. На него ще може, ако е позитивен и наистина няма съществени препоръки, да се стъпи солидно, но аз се страхувам, че той няма да бъде точно такъв. Ще бъде установен напредък в различни неща, но ще има и констатации, които ще бъдат тревожни”, прогнозира Любов Панайотова.

Въпреки амбициите на правителството на ГЕРБ, отношенията ЕС-България не се намират в цветуща форма. Службата „Олаф” например разследва 64 случая на измами с пари за селското стопанство, държавата трябва да връща огромни суми - 25 милиона евро от средствата за подпомагане на земеделието. Защо този диалог е толкова сложен и труден напоследък? На този въпрос Любов Панайотова отговаря така:

Куцащият диалог

„Той не е труден само напоследък. Тези санкции може би се дължат и на стари грешки от предходни години, които сега се констатират и се виждат, а отложеният ефект се появява в този момент. Но диалогът между София и Брюксел си е по принцип труден.

Видно е, че България, а четири години минаха от влизането й в ЕС, трябваше много добре да е „смазала” механизма за комуникация и изказване на мнение както вътре в страната, така и навън. България би трябвало вече да е придобила умението да формира своите позиции и да налага своите интереси, и най-вече да ги комуникира вътре в страната”, казва Любов Панайотова.

България е в година на двойни избори. Какви са очакванията на експертката - резултатите от тях да улеснят или още повече да усложнят диалога с Брюксел? Любов Панайотова: „Местните избори са изключително важни. Особено, ако хората могат да преценят добре кого избират и защо го избират. Защото в развитието на ЕС се наблюдава все по-голяма регионализация, децентрализация, каквато, за съжаление, в управлението на страната не се случва. И отново изниква въпросът за доверието - централната власт няма доверие на местните власти, местните власти от своя страна нямат чуваемост и добро взаимодействие с централната власт”, заключава Любов Панайотова, директорка на Европейския институт в София.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел