Най-хубавото, което научих, е, че за да се случи нещо смислено, невинаги се опира до вeздесъщите пари (любимото ни извинение). Невинаги е необходима държавата, с нейните институции, и това узнаване си е наистина облекчение. Не е необходим патронажът на президент, премиер или министър, за мен лично това също е облекчение. Не са необходими дори специални „посланици на книгата”, ако си спомняте за такъв беше нарочен тази година самият Ковачки. Понякога стига една малко наивна, малко обречена идея и минимум критична маса от хора, които нещо са видели в нея.

Коледата пак се задава с цялата си машинария. Изглежда, световната финансова криза и консуматизмът не са в пропорционално отношение. Да подарим книга за Коледа и тази година. Ако сме направили вече веднъж този жест миналата, защо да не опитаме отново. Няма да е повторение на подаръка, а повторение на жеста. Което вече е стил. Някаква наша си лична традиция. Да подарим книги за Коледа не само на приятелите си. Тъкмо от приятели и от форумите около „Подари книга за Коледа” става ясно, че в много домове за деца без родители липсват всякакви книги.

Дори там, където вече има дрехи, храна и телевизори. Затова е хубаво, ако започнем от Коледа (и продължим през годината), да носим и книги за тези деца. Техните сълзи над „Малката кибритопродавачка” със сигурност ще са по-горчиви от нашите. И по-пречистващи, надявам се, по-утешителни. Онзи текст, с който преди година стартира кампанията, свършваше така (и сега не бих променил нищо):

„Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек. Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук.”

Особено днес. Особено тук.