От самото начало на войната в Украйна стратегическите ползи от „Старлинк“ станаха повече от ясни. Сателитната мрежа на „SpaceX“ на Илън Мъск осигурява на хората в Украйна достъп до информация. Украинската армия също използва „Старлинк“, включително и за координация на дронове.

Какво е "Старлинк" и как работи тази мрежа?

Програмата „Старлинк“, която първоначално е била с гражданска насоченост, има за цел да снабдява с интернет места, отдалечени от градовете, както и структурно слаби региони или отделни точки, намиращи се сред огромни водни пространства. Навярно е съществувал и замисълът по този начин да се информират и хора в автокрации, където информацията се цензурира.

Със сигурност обаче никой не е мислил, че този интернет ще се използва по време на война в Европа – на места, където агресорът целенасочено унищожава електрозахранването и връзките със световната мрежа.

Как функционира "Старлинк"

Програмата осигурява достъп до интернет чрез пренос на данни посредством светлината – т.е. функционира подобно на оптичен кабел. Само че трансферът се осъществява чрез сателити. За тази цел бизнесменът от Тексас Илон Мъск от години изгражда космическа мрежа, в която отделните сателити обменят помежду си съответните данни.

За да могат да се използват тези сателитни данни, е необходим и приемник на земята, който да свързва устройствата със следващия сателит. От 2019 г. компанията „SpaceX“ е изстреляла в ниска околоземна орбита около 2300 спътника. Целта е да се достигне бройката от 42 000 сателита. Заявка за това е подадена до американската Федерална комисия по комуникациите (FCC).

Какви са предимствата на "Старлинк"?

Старлинк не е първата компания, предлагаща сателитен интернет, но тя има някои предимства пред конкурентите си. Интернетът ѝ е сравнително лесен за ползване, а потокът от данни е непрекъснат и впечатляващо бърз. Причина за това е, че сателитите обикалят Земята на височина от 328 до 614 километра – значително по-ниско от сателитите на конкурентите.

Спътниците на предишния сателитен лидер Hughesnet обикалят Земята на височина 35 000 километра, а предаването на данните отнема близо десет пъти повече време.

Добра ли е услугата за частни потребители?

Засега услугата се предлага само на определени места. Към въпросните 32 държави и региони спадат САЩ и Канада, части от Централна и Южна Европа, Латинска Америка и Южна Австралия. Това не са регионите, за които първоначално е бил замислен този тип интернет. Това вероятно се дължи и на факта, че сателитният интернет на Старлинк е много скъп. Само приемникът струва в САЩ около 600 евро, а месечната такса за ползване е 110 долара.

Заради това спътниковият интернет едва ли е подходящ за райони с добро или задоволително мрежово покритие, каквато е Европа, например. Изключения правят често пътуващите по вода или туристи с каравана, които имат необходимост от стабилна интернет връзка през цялото време.

Защо програмата "Старлинк" е оспорвана?

Сателитният интернет на „Старлинк“ е доста оспорван. Предоставянето на услугата за Украйна, в това число доставката на необходимата техника за приемане на сигнала, се осъществи като публична договорка между Илън Мъск и Михайло Фьодоров, вицепремиер на Украйна и министър на дигиталната трансформация. Всичко стана обаче без обществени дебати и парламентарен контрол.

Но какво би се случило, ако този частен проект бъде продаден на най-висока цена и попадне в неподходящи ръце? Ами ако тоталитарни държави или стратегически врагове получат достъп до мрежата за данни, обхващаща почти цялата Земя?

Пренаселеност в орбитата

Освен това Илън Мъск задръства орбитата със своите частни сателити. През 1957 г. в Космоса беше изстрелян първият спътник "Спутник", а до 2019 г. там са били изпратени още 8500 спътника. Очаква се частната мрежа да се разрасне до 42 000 сателита. Това означава, че орбитата край Земята бързо се запълва. Това застрашава и други спътници и възпрепятства астрономическите наблюдения от Земята.

Още отсега сателитите на „Старлинк“ са виновни за множество потенциални инциденти, избегнати в последна минута. А когато един сателит промени своята траектория, за да избегне евентуален сблъсък, това може да предизвика верижна реакция, тъй като и други сателити реагират на променената траектория.

Друг проблем е сравнително краткият живот на спътниците, които след около пет години вече излизат извън строя. Дори ако след това те изгорят при повторното си навлизане в земната атмосфера, трябва постоянно да се изстрелват нови спътници, за да се избегнат проблемите с покритието.

Без шанс за конкуренцията

Освен това, „SpaceX“ се възползва от доминиращата си позиция на пазара. Заради гъстотата на спътниците, почти не остава място за други компании. Това е особено валидно за орбитите, близки до Земята и сериозно ограничава конкуренцията в тази област.

*****

Вижте и това видео на ДВ: