В центъра на Мюнхен, на площад Вителсбах № 2 се помещава централата на концерна Сименс. Изискана сграда в стил класицизъм от първата половина на 19-и век. Освен председателя на управителния съвет Петер Льошер, свой офис в сградата има и бившият германски финансов министър Тео Вайгел. Това се обяснява с някои минали и не дотам приятни истории.

По поръка на американското правителство бившият финансов министър контролира дали концернът Сименс води последователна борба срещу корупцията. Това е следствието от един огромен корупционен скандал около концерна, който гръмна преди 5 години. Тогава беше разкрито, че години наред Сименс е раздавал щедро милионни суми, за да получи поръчки в чужбина. Един от куриерите на пари дори заяви пред съда, че си повредил гърба, защото куфарите били много тежки...

Сименс изхвърли всички бивши мениджъри

Междувременно в Сименс беше сменено почти цялото ръководство. С поста си се прости и бившият председател на Управителния съвет Клаус Клайнфелд. Концернът трябваше да плати глоби в размер на няколкостотин милиона евро. Общите щети, нанесени на фирмата, се изчисляват на 2,5 милиарда евро, казва Тео Вайгел. Междувременно концернът Сименс взе радикални мерки срещу корупцията, които по думите на бившия финансов министър междувременно му дават предимство пред конкуренцията от чужбина.

От хиляди години шуробаджанащината, подкупите и купуването на обществени поръчки са част от икономическия живот по цял свят. Корупцията обаче трудно може да бъде разкрита, защото корупционните практики обикновено се извършват на тъмно. Въпреки това професор Фридрих Шнайдер от университета в Линц, Австрия, редовно излиза с конкретни цифри пред обществеността.

Той прави своите изчисления на базата на корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" /ТИ/. Различни изчисления показват, че корупцията "поглъща" 10 процента от икономическата мощ на страна като Германия. Увеличава ли се корупцията, растат и щетите от нея. Професор Шнайдер ги изчислява на около 250 милиарда евро годишно. Теоретично брутният вътрешен продукт /БВП/ на Германия можеше да е с една десета по-висок, ако нямаше корупция.

Трудността по отношение на цифрите се крие в това, че точна статистика на практика няма. Корупционният индекс на ТИ се изчислява на базата на анкети сред икономисти, журналисти и туристи. Тоест, индексът на корупцията представлява сбор от субективни впечатления, а не от обективни данни. Повечето специалисти обаче са на мнение, че корупционният индекс на "Трансперънси интернешънъл" все пак се доближава до истината. В тази класация Германия заема 14-то място сред общо 182 държави. Много по-лошо е положението в редица страни от Азия, Латинска Америка и Африка. Гърция се нарежда на незавидното 80-то място в ранглистата на корумпираните държави.

Как се печелят обществени поръчки

"В миналото корупцията със сигурност е била неотменима част от "маркетинга" на много германски фирми", казва Каспар фон Хойеншилд, член на Управителния съвет на "Трансперънси интернешънъл". "Обичайна практика за фирмите е било да правят щедри подаръци на клиенти, да празнуват пищни тържества с тях и по този начин да си осигуряват привилегии", казва той. До края на 1990-те години германските фирми можеха дори да приспадат от дължимия си данъчен доход сумите, които са били дадени като подкупи - под формата на "разходи с общополезна цел". През 1998 година тази практика беше отменена. А малко по-късно в германското право подкупът на чуждестранни длъжностни лица беше обявен за наказуемо деяние.

Не само "Трансперънси интернешънъл" е на мнение, че Германия е постигнала напредък в борбата срещу корупцията. Манфред Ньотцел, който е разследвал аферата в Сименс, казва: "Смятам, че корупцията в Германия е в отстъпление. Мисля, че германските фирми промениха начина си на мислене. Но независимо от успехите, корупцията в Германия не е напълно изкоренена."

Само преди седмица бившият председател на Управителния съвет на Баварската Ландесбанк Герхард Грибковски беше осъден на дълги години затвор, след като призна пред съда, че е взел подкуп в размер на 44 милиона долара от шефа на Формула 1 Бърни Екълстоун. Все още корупцията е тема номер едно и при големите поръчки за индустрията. Тео Вайгел предупреждава, че в това отношение има още много работа: "Едва когато борбата срещу корупцията се превърне в обичаен инструмент за ръководене на всяка фирма, ще можем да се похвалим, че сме на прав път."

АГ, ДР, НН, ДПА, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова