Всъщност германските закони са доста строги спрямо служебните подаръци. Така например може да стане напечено за всеки учител, който приеме, да речем, билет за театър от родители на дете в знак на тяхната благодарност. По същата причина не е разрешено да каните на вечеря например медицинската сестра, която всеотдайно се грижи за ваш роднина.

В Германия държавният служител или всяко служебно лице няма право да взема пари в брой или да приема материални стимули във връзка със служебните си задължения. Изключение правят само дребни подаръци, чиято единична стойност не надхвърля 10 евро. В противен случай държавният служител рискува да бъде уволнен или дори да се окаже с отнети пенсионни права.

Депутат да се наричам... първа радост е за мене!

Всичко описано дотук обаче не важи за народните избраници. За тях няма ограничения. Само купуването на депутатски глас от 1994 година насам се смята за престъпление - както за предлагащата така и за приемащата страна. Ще рече, че в антикорупционното законодателство има много бели петна.

Така например ако даден бизнесмен реши да подари нова кола на депутат, в замяна на което последният се задължи да лобира в парламентарната си група за прокарването на даден проект, например строителството на нова магистрала, това би било напълно в реда на нещата?! Законът обаче преследва всеки акт на подкупване на депутат, ако за това съществуват ясни и недвусмислени доказателства.

Депутатите обаче няма от какво да се притесняват, поне в правния смисъл на понятието, дотогава, докато не може да бъде доказана пряка връзка между получения подарък и работата им. Всички останали държавни служители обаче трябва да избягват всяка ситуация, която може да породи дори и най-малкото съмнение за корупция.

А не трябваше ли тъкмо депутатите да служат за пример? Високата отговорност, която носят, никак не си кореспондира с подаваните подаръци и корпоративни приятелства. Затова е въпрос на чест и морал да бъдат отхвърляни всякакви подаръци, макар и зад тях да не стоят никакви скрити намерения или интереси.

С един аршин

Германия е подписала антикорупционната Конвенция на ООН от 2003 година, но и до днес не е ратифицирала документа. С което се нарежда в една група със страни като Сомалия и Судан. Всички останали индустриални държави отдавна са страна по тази конвенция, само Германия все още се бави.

Тези дни групата на социалдемократите в Бундестага внесе проектозакон за промяна на Наказателния кодекс. Ако поправките бъдат приети даването и приемането на подкуп вече ще се наказва със затвор, а не както е сега само при наличие на доказателства, свързани с купуването на депутатски глас.

Но дори и да приемем, че в Бундестага се намери мнозинство за прокарването на мярката, което е много съмнително, това пак няма да реши проблема. И това ще бъде така докато и за депутатите не бъдат въведени същите строги правила, важащи за държавните служители, които нямат право да вземат например заеми с преференциална лихва или да приемат безплатни самолетни или други билети.

В крайна сметка демокрацията се основава на принципи, които функционират само при наличие на доверие в системата и нейните официални представители. Включително заради това на Германия й е нужен повече от всякога нов антикорупционен закон за работата на депутатите. Освен всичко останало той би изпратил и много важен сигнал към обществото.

АГ, ДЦ, ДПА, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова