Един на обед е. Случайно се намирам в офис близо до ъгъла на “Княз Борис” и “Стамболийски”. Започват новините. Притихнали научаваме, че на съседния ъгъл са застреляли “скандалния радиоводещ” Боби Цанков. От “лека му пръст” до “ами, той си го търсеше” варират коментарите-епитафии от абсолютно различните хора, събрани там. В едно всички са единодушни: Боби Цанков не е журналист, а измамник.

Излиза, че медиите подценяват своята аудитория. Пробутват й с години фалшиви герои, квази журналисти, лъжезнаменитости… Но публиката дълбоко в себе си усеща подмяната.

Журналисти без граници

За минути образът на жертвата набъбва като снежна топка – серия измами, взривове, бронирани джипове, гардове – преди години дори от Националната служба за охрана, която пази и президента на републиката! Кой е Боби Цанков – автор на бестселър за мафията, който наскоро се е оженил за жена-полицай и чака бебе; авер на наркобосовете в България, информатор на полицията, свидетел… Смесват се чисти истини с няколко хипотези и градски легенди.

Кървавата стрелба в центъра на столицата – на метри от СДВР, от партийните централи, от министерствата, в едно от които в момента пребивавал сам премиерът, прескача границите и влиза в световните новини. Там Боби Цанков вече е “разследващ журналист, борещ се срещу характерната за страната организирана престъпност” или “известен български криминален писател”. Едно е сигурно, “случаят Боби Цанков” ще влезе в годишните доклади за убити журналисти в изпълнение на професионалния им дълг – от Пакистан през Филипините до Русия и Хондурас. Това обижда неколцина по-истински български журналисти и те изливат чувствата си, но главно в интернет – в сайтове и в личните си блогове. Това също е ярък знак за политическата и медийна ситуация в страната, но той изисква отделен разговор. Прави са да се обиждат, но е малко късно. С действията си, по-скоро с бездействието си, всички ние сме позволили подмяната.

Знаеш как е при нас

От телевизионните екрани няколко дни ни гледа миловидно, бузесто момче с невинен вид, което с години е завличало хора, ставали впрочем често жертва на собствената си алчност и копнеж за бързо забогатяване. Един от тях разказва по бТВ: Боби обяви по радиото награда от 6 000 лева, после ми се обади и каза “знаеш как е при нас, първо даваш 3 хиляди, получаваш 6.” И ми каза верния отговор. Ние сме само 4-5 човека, които си върнахме парите, допълва той.

Измамени са десетки. Заведено е дело за квалифициран случай на измама в размер на 136 хиляди лева. То е от 2004, а след безброй отлагания все още цикли на първа инстанция. Смъртта слага край на съдебната сага, а “ужилените си остават ужилени”.

Опасният чар на бъдещата жертва не е единственият залог за успешния му бизнес с “безплатно” рекламно време и щедри награди. Обяснението е в това, че корупцията сякаш е единственото нещо, на което можеш да се опреш в много сфери от живота на страната.

Тя е ключът към успеха на телефонните измамници, които действат и днес, макар и със затихващи функции, въпреки безбройните предупреждения в медиите. Обажда се разплакан, фалцетен глас: мамо, ударих човек! Полицаят казва, че можем да оправим нещата. Трябва да дадеш 10 хиляди на един човек. Ама аз имам само 5 хиляди. Нищо, и тях ще вземем.

Хората по света са еднакви, но правилата са различни

От човешките слабости добри пари заработиха и други предприемчиви българи. Те предоставят увити стари ютии и други боклуци срещу спестяванията на хора, които помагат (уж) на свои далечни роднини, изпаднали в беда. Но разбира се, първо ще дадат малко, а после ще получат много повече. Еех, човещинка. Хората по цял цвят са едни и същи, но правилата, които следват, са различни.

Клюна, Самоковеца, Жоро Илиев... Все имена от черната хроника на организираната престъпност. Макар и от различен калибър, сред тях се нареди и бившият радиоводещ. Посред бял ден, без маски, в политическия център на столицата, бе разстрелян един млад мъж, който “много си беше повярвал”. Разбира се, не от дребните “ужилени”. Сега вече е сигурно, че те никога няма да си върнат парите. След показни арести из разни фитнеси случаят ще слезе от първите страници на вестниците и от хедлайна на новините. И ще се забрави. За убития ще жалят най-близките. Без много приказки.

А разговорът за смущаващото състояние на българското общество трябва тепърва да започне.