Не можехме да повярваме на очите и на ушите си. Дали не гледахме британския комик Джон Клийз, който навремето фантастично пародираше „the Germans“? Или пък някой киевски авангардист беше направил сатиричен видео монтаж, за да се подиграе на германската позиция в украинската криза? Не, пред очите ни беше действително началникът на германския ВМФ, влязъл в ролята на кръчмарски стратег, който обяснява как Путин заслужавал респект, пък проблемът бил не християнска Русия, а Китай.

Това изобщо не прави чест на Германия

С тази своя изява шефът на флота увреди не само собствения си авторитет. Това бързо осъзна и министърката на отбраната, която веднага го прати в пенсия. Със своите размишления вицеадмиралът подхрани у съюзниците вече отдавна покълналото подозрение, че Германия е хлабава брънка, която изпитва симпатии към Москва и не е готова решително да се противопостави срещу агресивната политика на Кремъл.

Германия няма какво да се оплаква от това си лошо име. То се дължи не само на Шрьодер и на тръбопроводите. И в сегашната криза около Украйна Германия се държи по начин, който изобщо не ѝ прави чест. Да, правителството на канцлера Шолц не се скъпи на гръмогласни заклинания за ненакърнимостта на границите в Европа и за солидарност с Украйна. Но когато се стигне до въпроса какви ще са практическите измерения на тези заклинания, тогава всички партии в Берлин си подвиват опашката, а изявленията им стават колебливи и неясни.

При това конфронтационният курс на Путин създава заплаха не само за териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Той разклаща цялата мирна конструкция в Европа и подкопава принципите ѝ. Путин иска да си огради един заден двор, откъдето са прогонени демокрацията и върховенството на закона. Защото тъкмо демокрацията и върховенството на закона създават заплаха за неговия режим, а не десетина танка на НАТО в балтийските страни.

В германската политика - и то далеч не само в редовете на Лявата партия - все още се спряга твърдението, че след разпадането на Съветския съюз Западът излъгал и унизил руснаците. Че, видите ли (както го каза и вицеадмиралът по отношение на Путин), те всъщност искали само да им се признае тяхната обективна тежест като велика сила. А пък великите сили си имат сфери на влияние, нали така, какво толкоз се цупят тези украинци…

В Германия пропагандата на Кремъл попада на особено благодатна почва. Върху тукашния дебат сериозно влияние оказват такива дълбоко вкоренени чувства като вината (заради Втората световна война) и благодарността (заради Обединението). Тъкмо с миналото оправдава и германското правителство своето решение да не доставя оръжие на Украйна и дори да пречи на други държави да го правят. Да, едно правителство винаги трябва внимателно да преценява на кого доставя оръжие и с каква цел. Но да казваш, че няма да доставиш оръжие за противопоставяне срещу един агресор и за евентуална военна защита срещу него, припомняйки просто, че навремето Германия е окупирала и опустошила Украйна - е, това с право гневи украинците.

Ала старите рефлекси са прекалено жилави. Показват го и гласовете, които се чуват от различни партии в Берлин. Защото не само социалдемократите са се вкопчили в и до днес оспорими концепции като „промяна чрез търговия“. А то с просто око се вижда, че Путин не иска промяна. Или поне не иска промяна, която води към демократизация и либерализация на Русия.

Но как да се попречи на Путин да разшири на запад територията на своя деспотизъм, когато - за разлика от него - ние не искаме да посягаме към военните средства? Западът избра двойната стратегия на моркова и камшика, а Германия пък - една особено подсладена нейна версия. Но колкото и да заплашваме Путин с някаква „висока цена“, поне до момента това изобщо не му пречи да продължи да подсилва нападателната си армия. А специално офертата, която досега е поставила Германия на масата, звучи крайно неубедително. Нима заплахите със санкции ще направят впечатление на Кремъл, след като дори в самата Германия тяхната ефикасност се поставя под съмнение и непрекъснато се повтаря, че те са болезнени и за нас самите? Казаха го и лидерите на ХДС и ХСС. И сега очакваме Путин да се уплаши от такъв „камшик“?

Такова поведение само затвърждава възгледите на Путин

Кой иска да умира, за да спаси Киев? В Германия не искат дори да студуват в името на свободата и правото на самоопределение на Украйна. Да, санкциите ще засегнат и самия Запад. Но спазването на определени принципи винаги си има цена. Тази цена обаче днес или по-късно може да достигне чудовищни висини, ако свободна Европа продължи да подхранва убеждението на Путин, че демокрациите са слаби, изпокарани, наивни и бягат от конфликти. А германското поведение в украинската криза едва ли ще го накара да се усъмни в това свое убеждение.

Бертхолд Колер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main