Има ли приемлив път, който да изведе Гърция от кризата на високите дългове? Някои експерти говорят вече за необходим "Haircut"- за „подстригване” на дълговете. „В последна сменка, подобно нещо ще се окаже неизбежно, смята Биргит Фиге, кредитен анализатор на ДЦ Банк.

"Подстригването" - не означава нищо друго, освен това, че кредиторите на Гърция ще трябва частично да опростят задълженията на страната. Причината : високите лихви, които тя е принудена да плаща за своите заеми, постоянно увеличават бюджетния дефицит.

Железни икономии, но и растящи дългове

Вярно, че Гърция се подлага на радикална терапия за намаляване на двуцифрения бюджетен дефицит, но общото бреме на задълженията продължава да нараства и ще достигне ниво от над 160% от БВП през 2014 година.

Освен това гърците са затънали дълбоко в блатото на рецесията, защото железният курс на консолидация задушава в зародиш всеки шанс за стопанско оживление. Само „подстригването” на дълговете може да осигури на Атина глътка въздух за дишане - смятат все повече икономисти. Само че как да стане това?

Вариантите са различни. Има например възможност, с помощта на евтини кредити от европейския спасителен фонд, Гърция сама да изкупи обратно част от своите държавни дългове. Германското правителство било също склонно на подобен вариант, писа „Ханделсблат,” защото по този начин ще се намали нивото на гръцките дългове.

Шансове и рискове за инвеститорите

Анализаторката Фиге смята подобна възможност за доброволно „орязване” на дълга за интересна и от гледна точка на инвеститорите: „Това ще даде възможност на онези пазарни субекти, които сега искат да се отърват от книжата поради високия риск, да ги продадат.”

В същото време има обаче и рискове. В момента, в който се разчуе, че на пазара има голям институционен играч, без значение, дали това е гръцката държава или европейският спасителен фонд, и той изкупува гръцки дългове, тези книжа ще повишат своя курс.

Точно по тази причина някои се съмняват в успеха на „доброволното подстригване”. Например Кристоф Вайл от германската Комерцбанк. Той е на мнение, че при това положение не всички инвеститори ще са готови да продават, защото ще се надяват някой ден да продадат книжата си на пълната цена.

Щом ефектът от доброволното „подстригване” се изпари, явно ще остане само възможността за принудително опростяване на дълга. Това може да стане или чрез удължаване на срока на заемите или чрез обезценяването им. Гърция например би могла да каже: намалявам наполовина дълговете си и ще връщам само 50% от тях. Експертът на Комерцбанк Вайл не пропоръчва обаче подобен ход:

„Това би имало прекалено много отрицателни влияния. Не може да се изключи възможността за шоков спад в доверието, подобен на срива, предизвикан от инвестиционната банка Лемън Брадърс. Това би бил глобален шок, който ще засегне целия свят и отново ще го отхвърли във времената на рецесията.

Алтернативи?

Има ли обаче трети път? Вайл препоръчва Гърция да получи правото да вземе неограничено количество заеми от Европейския спасителен фонд. Кридитите от там биха й стрували само по 6% лихви, вместо по 12%, както беше през декември 2010-та.

При всички положения, на ход са европейските политици, които трябва да изнамерят начин, гръцките дългове да се преструктурират и намалят, без реформаторският устрем в страната да пострада.

Автор: Д. Жанг, Б. Узунова/ Редактор: Д. Попова-Витцел