Ринго Стар е може би единственият от рок аристокрацията, който остана някак си непривилегирован. Докато останалите трима членове на Бийтълс изживяха изцяло темперамента, истериите и амбициите си, той остана на заден фон, подлагайки своя сдържан барабанен пълнеж под китарите и пеенето. Впрочем в Бийтълс така и не би имало място за един виртуозен барабанист; а някой трябваше все пак да бие барабаните.

Ненатрапчиво, дистанцирано, специфично

Това се оказва идеална ситуация за един младеж, който така и не очаква много от живота. Болнавият син на един ливърпулски докер, който се присъедини последен към групата, но след това не само във филмите им беше най-смешният и саркастичен от всички, винаги е излъчвал невинност, която някои бъркаха изглежда с наивност. В действителност това беше липсата на всякакви илюзии за ефимерния характер на развлекателната музика, оттам и неговата дистанцираност. Фактът, че през 1962, когато първият сингъл на Бийтълс Love Me Do е вече на пазара, той зае мястото на Пийт Бест, означава, че Ринго беше верният избор.

Още по онова време в рок музиката имаше значими барабанисти - Джинджър Бейкър, Кийт Муун или Джон Хайсман. Въпреки това е забележително развитието на този музикант, който след Rubber Soul (1965) разстави оригинални акценти в своето свирене, които заедно с ненатрапчивата му техника и особената настройка на барабанната кожа създадоха специфичния му саунд и допринесоха за несравнимото звучене на Бийтълс. Ринго сам признава своите ограничени технически възможности и никога не си е въобразявал, че може да се мери с гениалността на Ленън и Маккартни - въпреки комплиментите. На 31 януари 1969, деня след последното свирене на групата на покрива на Apple Studios, Пол изпраща на Ринго картичка със следното съдържание: "Ти си най-големият барабанист на света. Наистина."

Музикант, композитор, актьор

След края на групата Ринго продължава кариерата си на музикант, композитор и актьор. Явно на темперамента му подхожда най-добре един лежерен ритъм, близък до кънтри, над който се лее неговият флегматичен и топъл глас. Ливърпулската Мърси е неговата Мисисипи.

Изобщо спокойствието е главната характеристика на музиката на Ринго Стар, която се откроява още в първите му два престъпно подценени албума Sentimental Journey (1970) и Beaucoups Of Blues (1971), с техния мек бигбандов суинг и плътната кънтри & уестърн атмосфера. От ведрата музика на Ринго Стар до ден-днешен продължава да струи очарование, зад което все още се долавя старата магия на Бийтълс.