Предварителните данни за 2017 сочат, че с 8,7 раждания на 1 000 души България заема 212-то място в света. Много по-тревожна е позицията на страната по показателя за обща смъртност, където с 14,5 смъртни случая на 1 000 души от населението тя се нарежда на трето място. Непосредствено преди нея са малката африканска държава Лесото, която е силно засегната от СПИН-пандемията, и Литва, където населението застарява особено бързо заради високата емиграция на млади хора. И още: отрицателното миграционно салдо на България я поставя на 114-то място в света - далеч назад в сравнение със страни, които привличат особено много имигранти, като Люксембург, Сингапур, Обединените арабски емирства, Испания, Белгия, Швеция, Швейцария, Австрия. През миналата година броят на българите най-вероятно се е стопил с още 70 хиляди души, което се равнява на 1,1%. Така по скорост на обезлюдяване страната вече заема 9-то място сред 234 държави и територии - непосредствено след Латвия, Литва и Молдова. Ревизираната през 2017 дългосрочна прогноза на ООН за населението на България сочи, че през 2050 година то ще наброява около 5,4 милиона души, а към 2100 година - около 3,8 милиона.

"Представете си цяла област само с 400-500 деца!"

БАН осъществява проект за изработване на мерки за смекчаване на последиците от демографската криза. В рамките на този проект в края на миналата година се проведоха обществени дискусии в най-силно засегнатите региони на страната. Особено песимистични бяха мненията в най-бързо обезлюдяващите се райони. Според протокола от дискусията, един представител на администрацията във Видин е казал следното: „Във Видинска област годишно се раждат около 500 деца и дори по-малко. Представете си цяла област с 400-500 деца, половината от които са от малцинствата. От тези 500 деца колко биха останали? И стигаме до едно поколение за цялата област от 100 души! До момента говорихме за качествената характеристика на хората - не са мотивирани, не желаят, не искат. Но още по-големият проблем, с който ще се сблъскаме в бъдеще, е количеството. Говорим за 100 човека. То само ръководните длъжности в администрацията са 100. Няма да има и администрация. Всяка година населението на областта намалява с 3 000 души и ще става все по-зле“.

Икономиката на България от години изпитва остър недостиг на кадри, което също е следствие от задълбочаващата се демографска криза. Страната не само не съумява да привлече кадри от чужбина, но и твърде много млади хора от провинцията бягат зад граница или към София. Паралелно с това центровете на растеж се броят едва ли не на пръстите на едната ръка. И още: в редица региони на страната около 70% от младите хора до 30 години са с незавършено средно или дори с никакво образование. Те са и основната част от бенефициентите на програмите за субсидирана заетост, в които основните работодатели са общините и МВР. Както бе констатирано на проведените в края на миналата година дискусии, образованието очевидно не е ценност за повечето млади хора, останали в обезлюдяващите се райони, особено сред полуграмотните и неграмотните представители на малцинствата. „В Нова Загора, където са настанени бежанци, нямаме този проблем, защото при бежанците образованието е ценност и за децата, и за родителите“, бе изтъкнато по време на обсъждане, проведено в Сливен.

Повечето местни работодатели сякаш също не се опитват да задържат чрез стимули малкото останали в провинцията млади работници и специалисти. Повсеместна е констатацията, че интересът е да се „усвоят“ отпуснатите средства по програмите за безработни младежи, след което наетите биват веднага освобождавани.

Професор Пенка Найденова е работила дълги години като представител на Фонда за населението на ООН в много страни по света. Според нея влошаването на демографската ситуация в България се дължи на нарушения баланс между броя на живородените и на починалите. Освен това броят на емигрантите е доста по-висок от броя на имигрантите, а в резултат осезаемо нараства делът на хората на 65 и повече години. В момента те са 22% от цялото население, но към 2050 година ще бъдат поне 33%. „Остаряването на населението не е кризисно явление - то е резултат от развитието на демографската система. Населението на България ще намалява, както във всички развити страни - редом с нарастването на средната продължителност на живота и със спада в раждаемостта. Не очаквам обаче това да доведе до изчезване на българската нация“, казва проф. Найденова.

Какво трябва да се случи

Експертката смята, че за разлика от българите и турците, които са преминали през всички фази на първия демографски преход, ромите в България ще увеличават числеността си, тъй като не са преминали дори през втората му фаза, свързана с намаляване на смъртността при запазена висока раждаемост. Единствено осезаемото нарастване на темповете на икономически растеж и на стандарта на живот е в състояние да промени неблагоприятното миграционно салдо, посочва проф. Найденова. И напомня, че за десетилетието след икономическата криза през 2008-2009 страната са напуснали над 300 хиляди българи на възраст до 30 години. Намаляването на трудовите ресурси поставя страната пред предизвикателството да компенсира изтичането на работна сила с осезаемо увеличаване на производителността на труда. Необходима е коренна промяна в образователната система и в политиките за регулиране на пазара на труда, заключава проф. Найденова.