Пожарът край Чернобил: радиация с 16 пъти над нормата
6 април 2020
Украинските пожарникари се борят срещу опасен горски пожар: недалеч от атомната централа Чернобил, която аварира преди 34 години. Радиацията в района усложнява потушаването на огъня. Тя се покачи с 16 пъти над нормата.
Реклама
В събота, 4 април, в гората край Чернобил избухна пожар. Той значително е повишил радиоактивността в региона. Ръководителят на Държавната екологична инспекция Егор Фирсов написа вчера във Фейсбук, че в центъра на пожара радиацията многократно е превишила нормалните стойности. "Това са лоши новини", посочи той. Фирсов публикува и видео, на което се вижда, че измерената с гайгеровия брояч радиация е с 16 пъти по-висока от нормалната за района.
Според Егор Фирсов, пожарът междувременно е обхванал общо 100 хектара горски площи. В погасяването му са се включили два пожарогасителни самолета и един хеликоптер. Вчера преди обяд украинските спасителни служби твърдяха, че пожарът е овладян, макар че тогава ставаше дума само за площ от около 20 хектара.
Аварията от 1986 година
На 26 април 1986 година в атомната централа в Чернобил се стига до ядрена експлозия, която има катастрофални последици за околната среда - не само в обширни части на тогавашния СССР, но и в Северна, Централна и Югоизточна Европа. Радиоактивният облак над Чернобил бързо се разнася към Беларус и Русия, а два дни по-късно достига Скандинавия, Полша, южните части на ФРГ и ГДР. Над Румъния и България пада радиоактивен дъжд. Само за няколко дни невидимата отрова обикаля цялото северно полукълбо.
Тогава регионът с радиус от 30 км около Чернобил беше обявен за "мъртва зона". Населението беше евакуирано, а селскостопанската дейност беше забранена. Катастрофата в Чернобил беше най-голямата ядрена авария до момента.
Как се е стигнало до пожара?
Засега не е известно какво точно е предизвикало пожара в блокираната зона около централата. Егор Фирсов обаче изказа предположение, че той навярно е свързан с "паленето на треви от страна на несъзнателни граждани".
Общата площ на блокираната зона около АЕЦ Чернобил възлиза на близо 2600 кв. километра. В тези местности горските пожари не са рядкост.
*****
"Тук искам да бъда погребана": последните обитатели на Чернобил
"Не ме е страх от радиацията. Варя гъбите, докато изчезне всичката отрова", казва баба Ганя. Тя е една от последните обитатели на т.нар. зона на смъртта, където преди 32 години Чернобилската авария съсипва хиляди животи.
Снимка: DW/A. Rudya
На гости при баба Ганя
Баба Ганя (вляво) е на 86. От десет години е вдовица, а от над две десетилетия насам се грижи за психично болната си сестра Соня. "Не ме е страх от радиацията. Варя гъбите, докато изчезне всичката отрова", разказва жената. Украинската фотографка Алина Рудя, чиито снимки показваме тук, е била вече много пъти на гости на баба Ганя. И казва за нея, че е най-милият човек, когото познава.
Снимка: DW/A. Rudya
Призрачно
Ганя и сестра ѝ живеят в село Купувате, което се намира в 30-километровата забранена зона около чернобилската АЕЦ. След катастрофата на 26 април 1986 година 350 000 души, обитавали до този момент района, са принудени да се изселят. Повечето къщи в Купувате са празни. В тази съседна къща баба Ганя е складирала ковчезите за себе си и за сестра си.
Снимка: DW/A. Rudya
Сетен покой у дома
Гробището в Купувате изглежда като всяко друго селско гробище в Украйна. "Много от хората, погребани тук, са напуснали района след аварията и са прекарали остатъка от живота си извън забранената зона. Едва след смъртта си са се върнали обратно", разказва фотографката Алина Рудя.
Снимка: DW/A. Rudya
Последната воля на баба Маруся
Малцината, останали да живеят тук, се грижат за тленните останки на своите близки. Жената на снимката е баба Маруся, която е дошла да посети гроба на майка си. Дъщеря ѝ живее заедно със съпруга си и двете им деца в Киев. Баба Маруся е останала тук. "Това е родното ми място. Тук искам да бъда погребана", казва баба Маруся и добавя: "Но до майка ми, не до мъжа ми".
Снимка: DW/A. Rudya
"Като миг"
"Самосели" - така наричат хората, завърнали се нелегално в забранената зона. Една от тях е Галина Ивановна. "Животът ми премина като миг. Вече съм на 82 години, а сякаш не съм живяла. Когато бях млада, си мечтаех да обиколя целия свят. Но не успях да стигна по-далеч от Киев", разказва жената.
Снимка: DW/A. Rudya
Друг свят
Иван Иванович и съпругата му са едни от няколкостотинте души, които през 1980-те години се завръщат в тези отровени земи. Иван Иванович се радва на голяма популярност сред туристите, които посещават района. "Той е чудесен разказвач, а историите му са ту реални, ту - плод на въображението му", казва фотографката Алина Рудя.
Снимка: DW/A. Rudya
Неми свидетели на миналото
Броени дни преди 32-та годишнина от чернобилската катастрофа, фотографката Алина Рудя посещава село Опачичи, където живее само една възрастна жена. Останалите жители на селото, завърнали се след аварията, вече не са сред живите. Празните им къщи, снимките, писмата, мебелите са неми свидетели на миналото.
Снимка: DW/A. Rudya
Прощаване
Маруся наблюдава спящия си съпруг Иван, който страда от деменция, а наскоро е получил и инсулт. "Понякога става нощем и тръгва да си търси трактора. 42 години беше тракторист", разказва жената и споделя, че вече не ѝ се живее. "Не искам да бъда в тежест на децата и внуците."
Снимка: DW/A. Rudya
"Долният е за мен"
Преди да се разболее, Иван е сковал два ковчега - за да е подготвен за смъртта. Складирал ги е в плевнята, до стария велосипед. "Долният е за мен, а горният е за мъжа ми", обяснява Маруся.
Снимка: DW/A. Rudya
Последните "самосели"
В забранената зона са останали съвсем малко "самосели". Фотографката Алина Рудя, която е родена близо до Чернобил, ги посещава често, а снимките от дългосрочния ѝ фотопроект един ден ще бъдат публикувани в книга, посветена на "самоселите". "Всеки път, когато идвам тук, ме обзема все по-голяма тъга. Защото винаги научавам, че е умрял някой, когото познавам", разказва фотографката.