Коментар на Мирела Иванова:

Отдавна бе, затова вероятно и малцина помнят как Стефан Продев прогласи разделението на бившата комунистическа партия и днешна БСП на “червени мобифони и червени бабички”. Червените бабички полека се стопиха, последваха в отвъдното любимия си публицист и патетичен списовател на в. “Дума”, мобифоните излязоха от употреба, но разделението остана и до днес, когато 17 души се кандидатират за лидерския пост в БСП на предстоящия конгрес.

В основата на предстоящия избор е дългоочакваната, направо агонична за партията оставка на Сергей Станишев. Като прибавим и почти катастрофалното едногодишно коалиционно управление на страната, крепено със зъби и нокти от социалистите, то обяснимо е защо избирателите на Столетницата стават все по-малко, все по-объркани и все по-стъписани, въпреки че социалният ступор в България предполага тъкмо лявата политика да привлича най-много гласове.

Леви до доказване на противното

Лява ли е обаче политиката на БСП днес? Или левият завой предстои? Отговорът изглежда един на думи, и друг в действителността. Обещанията и намеренията, записани в програмните документи, не се досягат с апаратните хватки и задкулисните крепители на партийното ръководството.

Какви лидерски, партийни и общонационални амбиции имат 17 кандидати трудно може да се схване от общите приказки за промяна, от десетте въпроса, отправени към собствената партия и хлъзгавите в двусмислеността си оценки за допуснатите от отиващия си Станишев грешки. “Желанието ми за председател на БСП няма да мине през хвърляне на кал по колеги - това отслабва партията, аз искам да дам сила на БСП”, заявява Корнелия Нинова. „Кандидатирам се, за да върнем вярата на членовете на БСП в морала. Кандидатирам се, за да консолидираме БСП около промяната, не около статуквото. Кандидатирам се, за да печелим избори - нещо, което забравихме като усещане. Кандидатирам се, за да разработим заедно зона за политически партньорства“, пише във Фейсбук страницата си Георги Кадиев.

Напред – към балотажа или към промяната?

Драгомир Стойнев, смятан за един от най-вероятните бъдещи лидери на БСП, остава напълно правоверен на досегашната партийна линия и според апаратната логика има далеч по-големи шансове в лидерската битка от представляващия “лявото крило” Янаки Стоилов. Сякаш за да се потвърди разделението между ръководство и избиратели, за участие в надпреварата са се “записали” и крупни богаташи като Гергов и Премянов.

Не че има нещо лошо във факта да си богат, само че още от Продево време не е ясно къде точно се досягат “червените мобифони и червените бабички”, “червените капиталисти и червените идеалисти”. Ако яснотата не настъпи и от нея насетне БСП не поеме “въоръжен курс” към същинска лява политика в доведената ни до социален колапс държава, то всеки избор ще изглежда не просто процедурен, а и циничен на фона на зейналия недостиг в здравната каса, неяснотите в пенсионната система и всеобщата, болезнена, крещяща почти несигурност на всекидневието.