Заключителната черта в сагата около Бъсеску ще бъде теглена на референдума на 29-ти юли. Предполага се, че над 60% от румънските избиратели ще подкрепят свалянето му от власт. Какво разкрива конфликтът в действителност? Румънският писател и публицист Вилиам Тоток, който през 1970-те години се числеше към дисидентския литературен кръг "Група за действия Банат", а от 1987-ма година живее в Германия, предлага своя гледна точка по темата в коментар, публикуван на страниците на "ТАЦ".

Според него започналите през май конфликти между Бъсеску и социаллибералното правителство, ръководено от Виктор Понта, са чисто и просто арогантна борба за надмощие. Борба, която се води с крайни средства, за да се спечелят влияние, облаги и не на последно място - международно признание. В днешна Румъния зачитането на правови принципи и демократични правила просто играе второстепенна роля, убеден е Тоток.

Как се стигна дотук?

По-нататък в коментара на Тоток четем: Икономическите трудности в еврозоната подсилиха кризисните явления в Румъния. Бъсеску се опита да се справи с тях чрез непопулярни програми за икономии. Това обаче отблъсна от него редица бивши негови привърженици, които без всякакви скрупули преминаха в други партии, където бяха приети с отворени обятия. Недоволството на избирателите от радикалната програма за икономии, намаляването на държавната бюрокрация и съкращаването на чиновническите заплати доведе в началото на годината до гигантски протестни демонстрации. Безогледното прокарване на неолиберални икономически идеи беше посрещнато с минимално разбиране от страна на населението.

Протестиращите искаха главно едно: да насочат вниманието към собственото си трудно положение. До изразяване на солидарност с пряко засегнатите от мерките слоеве обаче така и не се стигна. В Румъния социалната пазарна икономика и солидарността не се ползват с добро име. Голяма част от политическата класа ги отхвърля като комунистически анахронизъм.

Когато през 2007 година Траян Бъсеску обвини целия парламент в корупция и с това аргументира плана си за драстично намаляване на броя на депутатите, в двете камари на законодателния орган възникна огромно недоволство. При последвалия опит да бъде свален от власт чрез референдум, Бъсеску се размина на косъм.

"Орбанизирана" Румъния?

Междувременно някои започнаха да сравняват ситуацията в Румъния с тази в Унгария. Заговори се дори за "Орбанизирането" на Румъния, макар че не бе обърнато внимание на приликите и разликите между посткомунистическия национализъм от унгарски и румънски тип. Както в Будапеща, така и в Букурещ завръщането към някои клишета за родината са станали неразделна част от лексиката на политическите субекти. Омразата на национална основа, изкривяването на историческите истини и националистическите предразсъдъци се инструментализират по различен начин - както от политическите сили в Букурещ, така и в Будапеща. Да се твърди обаче, че сегашната ситуация в Румъния била по-лоша от тази в Унгария си е чисто политическо преувеличаване. По този начин се омаловажава агресивния "народняшки" уклон на правителството на Виктор Орбан.

А как реагира Европа? Консерваторите изразяват открито възмущението си и говорят за държавен преврат. Европейците обаче не успяват да забележат, че приоритетни теми в Румъния би трябвало да са демократичните принципи и норми на правовата държава, а не боричкането за власт между съмнителни политици, които са обсебени от желанието да я притежават. В крайна сметка би следвало да става дума за опазване на демократичните институции, за гарантиране на независимостта на съдебната система и за съблюдаване на разделението на властите в една страна, която е член на ЕС.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева