Това беше най-дългото пленарно заседание в историята на Долната камара на бразилския парламент. Никога преди депутатите не са проявявали такова усърдие, както сега при гласуването за отстраняване на президентката Дилма Русеф - нито когато са обсъждали закони за борба срещу корупцията, нито когато е ставало дума за така необходимата реформа на политическата система в страната. Искането за предсрочно прекратяване на правомощията на Русеф подкрепиха 367 депутати - с 25 повече от необходимото. Само 137 бяха против.

Президентката на Бразилия е обвинявана, че е разкрасявала данните за държавния бюджет по време на първия ѝ мандат от 2011 до 2014 година. Защото истинските цифри по всяка вероятност щяха да осуетят преизбирането ѝ през 2014 година.

Защо никой не постави тези въпроси?

За да преценим дали сегашното искане за отстраняване на Русеф е основателно, трябва да си отговорим на следните три въпроса: първо - престъпление ли са деянията, в които я обвиняват (и други президенти са правили същото, но никой никога не им е търсил сметка); второ - носи ли Дилма Русеф лична отговорност за това, в което я обвиняват; и трето - играе ли изобщо някаква роля бюджетът за 2014 година? Защото в обвинителния доклад се визира само бюджетът за 2015 година, когато правителството на Русеф вече е било прекратило практиката си да разкрасява данните за състоянието на държавните финанси.

Но нито един от тези три ключови въпроса не беше поставен по време на дебатите по искането за импийчмънт. Вместо това чухме съмнителни аргументи, които, едва изречени от политиците, незабавно бяха осмени в социалните мрежи.

Посегателство срещу правовата държава

Повечето гласували за отстраняването на Русеф обосноваха решението си със своето недоволство от политиката на правителството. Очевидно не бяха разбрали, че в случая изобщо не става въпрос за оценка на работата на правителството, а за това дали то е нарушило законите на страната.

Бразилия е президентска демокрация. Държавният глава се избира пряко от народа и, за разлика от правителствения ръководител в една парламентарна система, не зависи от волята на парламента. Затова депутатите могат да прекратяват предсрочно неговите правомощия само при доказано престъпление. А в актуалния случай нито едно от обвиненията срещу Русеф не е доказано.

Вярно е, че мнозинството от бразилските граждани искат Русеф да си ходи. Защото им е омръзнало от корумпирани политици, икономически несгоди и лишения. За всичко това те обвиняват именно правителството на Дилма Русеф. Но колкото и силно да е желанието им за друга, по-успешна икономическа политика, това не бива да отменя принципите на правовата държава.

В задънена улица

Който смята, че отстраняването на Дилма Русеф ще реши проблема с корупцията, трябва да знае, че много от нейните политически наследници са разследвани именно за корупция. Ето само един пример: имаше идея да бъде прекратено разследването срещу шефа на парламента Едуардо Куня - и то само заради това, че е ръководил процедурата по импийчмънт срещу Русеф. А най-скандалното е, че това предложение дойде тъкмо в седмицата, когато се появиха нови информации, че Куня вероятно е приел подкупи в размер на 20 милиона евро.

Куня е от партията "Бразилско демократично движение", която напусна управляващата коалиция на Русеф. Това показва колко тежка е нейната задача - ако оцелее след процедурата по импийчмънт, до изборите през 2018 година Русеф ще трябва да управлява без мнозинство. А това означава, че всяка предложена от нея реформа ще бъдат отхвърляна. Под въпрос е също така дали евентуалният ѝ наследник - вицепрезидентът Мишел Темер, би се справил по-добре.

На този фон бразилците призовават все по-настойчиво за провеждането на предсрочни избори. И са прави. Защото само така Бразилия би могла да се измъкне от задънената улица, в която беше натикана от политическия елит на страната.