Йожеф Ниро, роден през 1889 г. в Жимбор, окръг Брашов, тогава все още част от Унгария, е един от водещите идеолози на унгарските националсоциалисти от Партията на кръстосаните стрели. По време на управлението й от октомври 1944 до март 1945 година десетки хиляди унгарски евреи са изпратени в нацистките лагери на смъртта.

В парламента Ниро е депутат от Трансилвания и до последно остава привърженик и верен слуга на фашисткия режим на премиера Ференц Салаши. След 1945 г. Унгария и Румъния го обявяват за военнопрестъпник, но той успява да избяга през Германия в Испания, където на власт е Франко.

"Параноично и варварско"

Днес произведенията на Ниро са част от задължителната учебна програма в унгарските училища. В същото време румънското правителство забрани официалната церемония, с която Йожеф Ниро трябваше да бъде препогребан в родината си. Премиерът Виктор Понта заяви, че няма да позволи гробът на фашисткия писател и политик да се превърне в място за поклонение на десни радикали. Така вместо погребение, в родното му място в Трансилвания се състоя само икуменическа църковна служба, за която от Унгария бяха дошли секретарят по културата на партия "Фидес" Геза Сьоч и председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер. В словото си последният заяви, че погребението все някога ще се извърши - с или без съгласието на румънското правителство, което той обвини в "нецивилизовано, истерично, параноично и варварско отношение".

Междувременно лично секретарят по културата Геза Сьоч потвърди в интернет-публикация, че урната с праха на фашисткия писател е била внесена инкогнито в Румъния и против волята на румънските власти. Същевременно той отказа да приеме, че в този конспиративен акт има нещо нелегално.

Ренесанс на национализма

Препогребването на тленните останки на Йожеф Ниро е част от ренесанса, който изживява в момента национализмът в Унгария - подклаждан от дясноекстремистките сили в страната и лично от премиера Виктор Орбан и неговата дяснонационалистическа консервативна партия "Фидес". С поведението си те поставят на изпитание добрите отношения с онези съседни страни, в които живеят големи унгарски малцинства - Словакия, Сърбия, Румъния, и в които през последните 20 години беше направено доста за успокояване на страстите около правата на малцинствата.

Сега очевидно унгарският премиер Орбан и управляващата партия "Фидес" са поели по пътя на нео-ревизионизма. Макар да е малко вероятно този курс да доведе до денонсиране на Трианонския договор, с който през 1920 г. Унгария загубва две трети от предишната си територия, е неоспорим факт, че сегашното правителство в Будапеща прави повече за приобщаването на земите край Карпатите от което и да било друго унгарско правителство по времето на комунизма.

Автор: К. Версек, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел