Който иска да разбере опасната и фалшива логика на правителството на Тръмп за нови космически мисии до Луната, трябва да си припомни датата 24 април 2017 година. На този ден Тръмп направи една шокираща забележка по време на видеоконферентен разговор с Международната космическа станция /МКС/. Американският астронавт Джек Фишер тъкмо разказваше за вкусното кафе, което пиел на МКС, когато президентът внезапно смени темата.

"Кажете, кога, според Вас, ще можем да изпратим хора на Марс?“ попита Тръмп. Американската астронавтка Пеги Уитсън отговори: "Мисля, че това може да стане някъде през 2030-те години, както предвижда Вашият план. Както споменах, ние разработваме съответния хардуер за изпитания на нови ракети-носители. И те ще ни изведат много по-надалеч от Земята, отколкото досега. За съжаление космическите полети изискват много време и пари", каза тя още.

"С други думи, ще се опитаме да осъществим плановете още по време на първия ми мандат, а в най-лошия случай - по време на втория. Значи ще трябва да побързаме, окей?“, каза Тръмп. В отговор на това няколко души в Овалния кабинет се разсмяха, но астронавтката Кейт Рубинс, която седеше непосредствено до президента, започна да гледа доста тревожно. По-късно забележката на Доналд Тръмп беше възприета като шега. Но тя показа ясно как американският президент гледа на космическите мисии – като на нещо, което зависи от неговия мандат.

На този фон придоби ново значение и разказаното от Клиф Симс - бивш член на комуникационния щаб към Белия дом. В книгата си "Team of Vipers" Симс описва как Тръмп обещал да даде на шефа на НАСА "всички пари, които са необходими“ – само и само да изпрати астронавти на Марс още до края на първия му президентски мандат.

На Марс през 2020???

Целта за провеждане на толкова спешна космическа мисия до Марс е напълно нереалистична. Дори е  опасно да се говори за подобно нещо. Космическите мисии до далечни планети се осъществяват бавно, защото трябва да бъдат разработени съвсем нови технически решения. Има нужда от продължителни изпитания на нови космически кораби, които не могат да бъдат произволно скъсявани по време, защото това би увеличило риска от евентуални катастрофи.

Забележката на президента сигурно бързо щеше да потъне в забрава, ако не се бе случило и нещо твърде знаменателно: на 26 март 2019 година вицепрезидентът Майк Пенс държа изключително агресивна реч на Националния космически съвет на САЩ в Алабама. Там той обяви, че "приоритетната цел на американското правителство и на САЩ е повторно да изпратят американски астронавти на Луната в рамките на следващите пет години". Нещо повече. Пенс обяви, че „провалът на тази цел изобщо не може да бъде опция", и допълни, че ще бъдат използвани ракети на частни предприемачи, ако петгодишната цел не може да се постигне по друг начин.

Прозвуча и почти открито заплаха. "Ако НАСА не е в състояние да изпрати американски астронавти на Луната през следващите пет години, ще трябва да променим организацията, а не целта", каза още Пенс. С други думи: НАСА или ще се вмести в това време, или трябва да очаква санкции.

Майк Пенс обоснова спешността на задачата със "съревнованието за Космоса", водено с Китай. Макар че този аргумент не е твърде убедителен. Вярно, Китай изпрати един робот на "тъмната страна" на Луната, но повечето експерти  са убедени, че Китай би могъл да осъществи пилотирана мисия дотам най-рано през 30-те години на този век.

Предизборна тактика

Защо тогава се появи тази спешна цел - американски астронавти да кацнат на Луната още през следващите пет години? Всичко говори в подкрепа на тезата, че годината 2024 е избрана така че кацането на Луната да стане в рамките на първия президентски мандат на Тръмп. По това време предизборната битка за президентския пост ще е в разгара си. С други думи – ще послужи за пиар на републиканците.

Когато през 1969 година американски астронавти стъпиха за първи път на Луната, рейтингът на тогавашния президент Никсън се покачи с четири процента. Явно това е истинската причина зад новия петгодишен план на американското правителство, което иска да изпрати астронавти на Луната още през 2024, вместо през 2028, както е предвидено. Подобна тактика за печелене на избори би могла да се очаква по-скоро от автократични правителства и деспоти, отколкото от САЩ. Още повече, че тя застрашава живота на американските астронавти.