"Статуя на фар разбуни духовете в Царево." Из новините на вестник "Сега".

Твърде много граници се насъбраха: между хора, събития, сезони, политическо и всекидневно. В последните дни на отпускарското лято и началото на деловата есен в София цари особена тревожност - поради сянката на една бъдеща война в Сирия, която непрекъснато се обговаря с тягостните предчувствия и перспективи и за участващи, и за съучастващи. Бежанската вълна също е факт, който не може да не ни засяга - светът е цялостен и няма незамесени. Междупартийните и вътрешнопартийни дрязги и крамоли доливат масло в огнищата на напрежение и ги поддържат едновременно с несвършващите протести и контрапротести. Но едновременно с това по българското Черноморие лятото се влива в есента с културни прояви, като несъмнено в центъра си остават традиционните празници на изкуствата "Аполония" в Созопол.

Облагородяването на туризма

В последните години българският туризъм като че ли взе да се отваря за облагородяващото присъствие на културата: не говоря само за множеството впечатляващи рок концерти в Каварна и грандиозния фестивал в Бургас - Варна също разнообрази програмата и освен театралния фестивал "Варненско лято" и кинофорума "Любовта е лудост", отвори пешеходната си зона и за "Алея на книгата". На самия плаж в Албена пък тази година бе устроена огромна многоезична обществена библиотека.

Можем да разглеждаме и изброените, и пропуснатите културни събития като добри знаци, които постепенно отместват погледа на почиващите от бетонните грамади и алкохолните делириуми, за които най-често става дума. Несъмнено и малките, и големите курортни селища търсят свои акценти в облика си, разчитайки и на изкуството. Това несъмнено е важно както за чуждестранните туристи, така и за българските, копнеещи да се изтръгнат поне за преброено време от хватката на всекидневното и политическото. Естествено - и инфраструктурата, и условията не са без значение, но културните символи ги надграждат. Затова и битката за опазване на автентичните паметници в Несебър е безкрайна и почти безмилостна, затова и Поморие се бори да отвоюва своя амфитеатър на Яворовите скали. Сега в Царево статуята на огромна тракийска богиня, предназначена за символ и фар едновременно, също разбунва местните духове - както през 2003 се случи с огромния монумент на Богородица, издигнат в Хасково, дълго оспорван, но вече възприет и включен в списъка на стоте национални туристически обекти.

Култура наша насъщна

В непосилно бедната, разполовена от всевъзможни граници на противостоенето и политическата озъбеност българска битност, се случва като в стихотворението „Изсичането на Лонгоза” от Андрей Германов: "човек посяга и на красотата/ и страшното е в туй, че той е прав".

Непрекъснато тематизираме само и единствено икономическата криза, затъваме в нея, самоокайваме се, заседнали на безизходното й дъно, дехуманизираме се - но освен с възможности за разгръщане на производството и предприемчивостта, оттам можем да се измъкнем благодарение на културата. Ако тя не присъсва като насъщна част от общото ни социално битие, ако не ни създава потребности и пространства, които да обживяваме с мечти, въображение, човечност, ако не съществува нейното "високо" място, то едва ли бихме се сдобрили със съществуването си тук и сега, с хомота на вечното оцеляване, с тоталниия утилитаризъм на живота.

Автор: М. Иванова; Редактор: Б. Михайлова