Препоръчваните моменти на лентяйство са изглежда недостъпни за мнозина в ежедневието им, както става ясно от проучванията. Когато през 2009 година демоскопският институт "Аленбах" задава на германците въпроса какво биха предпочели да променят в характера си, повечето хора си пожелават да бъдат много по-спокойни. Според едно друго проучване пък 67 процента от германците определят постоянното напрежение и неспокойствие като основен фактор за стреса, а сред пожеланията за новата година в челото на списъка са "избягването на стрес" и "повече време за семейството и приятелите".

Забравяме да бъдем себе си

Преди 100 години вероятно всички бихме били сметнати за неврастеници, изнервени хора, впримчени в един налудничав акционизъм, който постоянно ни тласка напред - без да ни оставя да бъдем себе си. Вместо да се концентрираме върху определено действие или да можем, например, да се насладим на пълноценния сън, се чувстваме разсеяни, подвластни на външни сили, в някакъв смисъл отсъстващи. И на заден план остава не само спокойствието, нужно за мисленето и концентрираната работа, но и оценката за стойността на живота.

"Виждаме, че в онлайн-времената мнозина са изгубили способността си да са офлайн духовно и душевно, т.е. да се изключват" - казва психологът Гьотц Мундле. Повечето от неговите пациенти изобщо не забелязват колко стресова е постоянната комуникация. "Знаем, че при многочасовата работа на бюро мнозина търсят баланса, отивайки във фитнес-студиото. Малцина обаче си дават сметка, че и лавината от информация трябва да бъде преработена", посочва Мундле. Основният проблем на неговите пациенти не е да дадат всичко от себе си, а да успеят да изключат и да не правят нищо.

Парадоксално, но факт: подхождаме към тялото си много по-внимателно и умно, отколкото към духа. Прибягваме към най-различни диети, подлагаме се на различни лечения, следим за индекса на телесната маса. А органа на мисленето сме склонни да претоварваме с множество, грешни или маловажни сведения без въобще да ни хрумва, че мозъкът ни трябва да смели всичко това и - както всеки друг орган - има нужда от време за възстановяване.

Мозъкът никога не спи

"Тишината е същностен фактор за концентрацията. Тя снема натиска, появил се от външния шум" - казва невропсихологът Ернст Пьопел. Комуникационният терор, на който сме изложени постоянно, е истинска отрова, затова препоръчително е поне час на ден да не се общува с никого.

Известно е също, че само видът на поляните и дърветата има ободряващ ефект. За разлика от градската среда, сред природата мозъкът не е постоянно изложен на нови дразнения - той може да се възстанови много по-добре в планината или край морето, например. Както е установил американският психолог Марк Берман, даже не е нужно да се ходи в планината или на плажа - дори разходката в парка има успокояващ ефект. И неслучайно художници, писатели или учени предпочитат да работят в по-спокойни местности - понеже знаят, че който се надява на креативни идеи, има нужда най-вече от време и спокойствие.

Както казва композиторът Волфганг Рим - една от основните му задачи е освобождаването от външните задължения. За да твори, той има нужда от време само за себе си, което да му принадлежи и да не е изпълнено със срещи и разговори. Трудовите психолози са тези, които най-добре знаят, че целенасочената редукция на дразненията е много добре дошла. Освен това изследователите на мозъка са установили, че при целенасоченото нищоправене мозъкът не бездейства, точно обратното - при сън или медитация някои мозъчни региони са дори по-активни, отколкото при съзнателното мислене.

Тишината ражда мъдрости

Това е и обяснението за внезапните блестящи идеи, които като че ли се появяват от нищото. Тъй като именно когато липсва външната информационна лавина, мозъкът може да посегне към огромното съкровище от натрупано вътрешно знание - спомени, културни отпечатъци, несъзнателно складирано знание и отдавна забравено.

Освободен от външния натиск, мозъкът може да се впусне в похождения, да направи нови връзки между нервните клетки и така да открие нови връзки между запаметените факти. Така като че ли от само себе си се раждат нови мисли и, ако имаме късмет, и неочаквани гениални хрумвания. Понякога такива моменти се случват под душа или във ваната /като Архимед/, или по време на разходка, слушане на музика или в кревата.

Който би искал да знае дали е дошло време за пауза, може да спази дефинираното от невропсихолога Пьопел правило: направете вечерта преглед на деня и се запитайте дали сте извършили нещо креативно. Този, който само е уреждал, обработвал и реагирал, определено има нужда от пауза.