Всички партии с надежда за място в парламента участват в предизборната кампания с един или няколко клипа - чиста форма на политическа реклама, в която до минута-две трябва да кажеш кой си и с какво превъзхождаш конкурентите си. Работата никак не е лесна, тъй като предполага самопознание, експресивност и находчивост, така че често, въпреки намесата на професионалисти, се случва да изявиш в клипа свои страни и амбиции, за които предпочиташ избирателите да не знаят.

Политическата реклама, за разлика е търговската, е допустимо да бъде насочена срещу конкурентите и клиповете на основните претенденти очаквано са два типа: едните (от кръга на управляващите) бодро отчитат успехи, другите разобличават управляващите (главно ГЕРБ и Борисов), че са ограбили и съсипали държавата. Само ДПС е неясно къде застава в своя клип-обръщение на председателя Карадайъ. От устата му звучат навяващи тежка скука (подобно на самия клип) общи приказки, ако изключим слогана "Рестарт на държавността", в който трябва да се четат критически нотки спрямо управляващите.

Парадът на успехите започва, разбира се, с трийсетсекундния клип на ГЕРБ, който във витринна естетика пресъздава образа на днешна България. Негов главен герой, естествено, е Бойко Борисов - той чете дикторски текст, в който се откроява персонифициращата цялата политика на партията фраза "Аз обещавам". Внушението става захаросано-ласкателно, когато представителка на трудов колектив му поднася цветя. Но не това е проблемът на клипа, а че можеше да бъде направен и за предишните и за по-предишните избори, без какъвто и да било актуален контекст.

Клипът на ВМРО маркира връзки с контекста чрез напомняния от типа "Спряхме Истанбулската конвенция". Това е изречено от единствената жена (и единствено права) сред група насядали около масата мъже начело с Красимир Каракачанов между знамена на ВМРО - схематична имитация на нещо като среща на македонски заговорници, която издава комплекса на партийните "войводи", произтичащ от липсата на собствена героична история. Комплексът им търси лек и в друг предизборен клип - за славни имена и моменти от националната история, като че ли те едва ли не са заслуга на каракачановата партия. Ако не е незаконно, най-малкото е проява на лош вкус да печелиш гласове от подвига на предците.

Валери Симеонов пък изтъква в клип на коалицията "НФСБ-Воля" като свои постижения оградата с Турция, контрола на шума, битката с хазарта (има и нарочен клип по темата) и пр., които излизат изписани със щемпел "Изпълнено" на фона на патетична музика. Доколко са точно негови и доколко са точно постижения е отделен въпрос, но има нещо, меко казано, твърде самонадеяно да искаш да те изберат отново заради действия и изявления, които са предизвиквали скандали в обществото. А едно от тях ти е струвало и поста на вицепремиер. Марешки от своя страна, който като политик няма с какво конкретно да се похвали, използва в клипа класическа рекламна хватка. Най-напред виждаш как изпълняват задълженията си представители на три уважавани професии - хлебар, лекар и скулптор, така че, когато той се подреди четвърти след тях, да изглежда, че политиката, която обещава да прави, ще е също така градивна

По право задочната анти-ГЕРБ коалиция трябва да започне с БСП. Клиповете на социалистите обаче са неочаквано безкритични и позитивни. Единият прилича на балкантуристка реклама на страната, а другите (седем на брой) - звучат като извадки от партийни документи, подготвени за конгрес. Тонът става по-остър единствено в обръщението на Корнелия Нинова, която обаче извършва поредния си предизборен гаф като казва: "Четири години не се предадохме и не се продадохме за пари на паралелната държава". Звучи като че ли едва са устояли на изкушението и това е най-голямото им постижение. Плахостта на БСП може би се дължи на лоши спомени от черен предизборен пиар, а може ролята на "острие" да е оставена на новите играчи, попаднали в нейния отбор, на които не може да се нарадва. И се страхува, че ако се държи като техен предводител, може да ги отблъсне.

Клипът на Слави също е слабо критичен на фона на общата ярост срещу ГЕРБ и се занимава по-скоро с набавяне на партийна легитимация и биография, като напомня за политическите акции на партията, разбира се в обща мрачно-сърдита стилистика.

Най-последователен в критичността си е клипът на ДБ, който във визуалната матрица на криминална драма чете обвинение по точки на управляващите и нагнетява очакване за възмездие.

Основният клип на "Изправи се! Мутри вън!" залага на добре разработената метафора на стената (в аналогия с "Тухла в стената" на "Пинк Флойд"). Тя е между опустошената и възродената България и новосъздадената коалиция се наема да я срути, за да може народът да премине от едната в другата България. Клипът обаче нищо не казва за самата коалиция и се налага да имат и друг, далеч по-кротък, от който се разбира, че Мая Манолова и Отровното (вече) дуо са един и същ политически играч. Това, впрочем, беше ясно от началото на протестите през лятото, но тогава те упорито настояваха да се премълчава под претекст да не се разпилее протестният вот срещу ГЕРБ. В резултат сега стана именно това - вотът е разпилян и ДБ, на която той  принадлежеше като предистория, идеи и активност, не можа да се превърне в значим трети политически субект, способен да се противопостави на ГЕРБ и на БСП.

Така добре познатият двуполюсен модел ГЕРБ-БСП има всички шансове да оцелее, а за нас остава само, както беше казал Радой Ралин, да "лепим афишите".

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.