Водещият на едно от най-популярните политически токшоута в германската телевизия Франк Пласберг вече не иска да кани Александър Гауланд в своето предаване. Причината: председателят на "Алтернатива за Германия" омаловажава престъпленията на националсоциалистите. Според Хайнрих Бедфорд-Щром, председател на съвета на протестантската църква в Германия, изявленията на Гауланд са "нетърпими".

Нацисткото минало е "пилешка курешка"?

Всъщност, така смятат всички политици - разбира се, с изключение на онези от "Алтернатива за Германия". Но дори и в редиците на дяснопопулистката партия последните провокации на Гауланд предизвикаха остра критика. През уикенда, на събрание на младежката организация на "Алтернатива за Германия", той заяви, че Хитлер и нацистите са само "пилешка курешка" в над хилядагодишната успешна германска история. Преди това Александер Гауланд напомни за страданията, причинени от националсоциализма. Относно възмущението, което предизвикаха думите му, самият Гауланд реагира изненадано, правейки безобидна гримаса, сякаш иска да каже: защо пък чак толкова сте се развълнували?

Германските политически коментатори обаче са убедени, че формулировката "пилешка курешка" е подбрана точно толкова старателно, както и други използвани от него изрази. Преди време той беше заявил по адрес на тъмнокожия футболист от германския национален отбор Жером Боатенг, че почти никой в Германия не би искал такъв човек за съсед. А по адрес на бившата пълномощничка по въпросите на интеграцията, която е с турски корени, Гауланд беше заявил, че тя трябвало да бъде "разкарана в Анадола".

В началото бе ХДС

Александер Гауланд е политик от старата гвардия на западногерманския ХДС. Той влиза в партията още през 1973 година - тогава е 32-годишен. Прави стремглава политическа кариера. Между 1987 и 1993 година ръководи държавната канцелария в провинция Хесен. Шеф на Гауланд по онова време е министър-председателят на Хесен Валтер Валман, който при управлението на Хелмут Кол става пръвият федерален министър на околната среда. Валман и Гауланд минават за строго консервативни политици, както и целият ХДС в провинция Хесен. От онова време не са известни расистки изказвания на Александер Гауланд.

По-късно обаче неговият ХДС се променя. Най-вече след като губи власт по времето на Кол през 1998 година и по време на канцлерството на Меркел от 2005 година, което продължава и до днес. Подобно на много други консерватори, Александер Гауланд не успява да понесе смяната на курса на Ангела Меркел по основни въпроси - като признаването на хомосексуалните или отказа от ядрената енергия. Най-много обаче той се възмущава от либералната миграционна политика на канцлерката. Една случка в Берлин е станала легендарна. През 2012 година Гауланд, тогава все още член на ХДС, пристига заедно с други представители на дясното крило на партията в централата в Берлин. Тогавашният генерален секретар Херман Грьое обаче посреща гостите високомерно и без каквото и да било уважение, както смята Гауланд. Освен това и храната била лоша. Дори много лоша. Малко след това Гауланд обръща гръб на ХДС и по-късно става съосновател на "Алтернатива за Германия".

Дъщерята на Гауланд помага на бежанци

Днес не минава и седмица без радикални изявления от Александер Гауланд. При това той постоянно запазва ледено спокойствие. Винаги е изискано облечен. За него е немислимо да изскочи вбесен от някое студио, както е правила колежката му, втората председаталка на партийната фракция Алис Вайдел. Но изявленията му са болезнени. Голямата промяна във възгледите му наранява дори и най-близките му. Александер Гауланд е скаран с дъщеря си, която е пасторка и активно се ангажира в помощни акции за бежанците.

В политически Берлин се води сериозна дискусия за новата роля на някогашния уважаван консервативен политик от ХДС. Впрочем, след като напуска ХДС Гауланд се изявява и като публицист и издател. Една от версиите гласи, че ангажиментът на Гауланд в "Алтернатива за Германия" е отмъщение за отхвърлянето му от ХДС. Колкото по-често обаче Гауланд взима думата, толкова по-малко стаат поддръжниците на тази теза. Повечето наблюдатели изхождат от предположението, че Александер Гауланд изрича точно това, което и мисли.