Кадрите от Норвегия възродиха в Испания спомените за атентатите в мадридските влакове на 11 март 2004, при които загинаха над 190 души. Жив е споменът и за прибързаната реакция на кабинета Аснар.

Непосредствено след атентатите в Мадрид испанският вътрешен министър Анхел Асебес хвърли вината без никакво колебание върху баската терористична организация ЕТА. Малко след това обаче се разбра, че експлозиите във влаковете са работа на ислямиски фанатици. Армандо Ресио, професор по политически комуникации, обяснява:

"Испания от 40 години се бори срещу терора на ЕТА. Беше близо до ума терористичните акции да бъдат приписани на ЕТА. Само че още предварително имаше многобройни признаци, които налагаха оправдани съмнения. Така че най-разумната реакция в подобна ситуация е политикът да бъде предпазлив и оптимално обективен."

От грешката до лъжата

Още повече, че сред испанците се породи впечатлението, че правителството лъже съзнателно, за да не изгуби предстоящите парламентарни избори. И наистина, на фона на общественото възмущение консервативната Народна партия няколко дни по-късно изгуби изборите. Професор Ресио казва, че навремето сънародниците му са проявили много верен усет:

"Населението не подкрепяше испанското участие в иракската война, анкетите показваха, че кабинетът Аснар е изгубил абсолютното си мнозинство в парламента. Ала борбата срещу ЕТА бе една от силните му точки. И правителството реши, че ако зад атентатите стои ЕТА, това ще убеди избирателите да гласуват за него. Това беше погрешен извод, който прерасна в нагла лъжа. Защото когато вече бяха налице конкретни сведения, сочещи в посока към ислямизма, премиерът Аснар продължаваше да отстоява своята теза. Това доведе до краха на неговия кабинет."

Изпитание за всяко правителство

Впрочем и днес в Испания не съществува политик, който би признал, че има нещо, което да не знае. Когато приемникът на Аснар, социалистът Сапатеро, се изправя пред медиите, за да заеме например позиция по финансовата криза, всичките му жестове и думи излъчват увереност и решителност. Но изявите му изглеждат някак си заучени, смята професор Ресио:

"Политиците се страхуват да не се окажат в положение, при което да няма какво да предложат на населението. В действителност най-разумно би било те да демонстрират сдържаност. Ала журналистите искат постоянно да бъдат захранвани с информация. На този свят няма правителство, което може постоянно да предлага нещо ново. Тази ситуация поставя политиците на сериозно изпитание - особено след жестока терористична акция, както сега в Норвегия или както беше през 2004 в Испания."