След уличен натиск, предупреждения на влиятелните турски военни и решението на турския конституционен съд, управляващата Партия на справедливостта и развитието беше принудена да оттегли своята номинация за президент. Така страната тръгна по пътя на предсрочните парламентарни избори на фона на ожесточен дебат за исляма и светския характер на турската държава. Мнозина се страхуват, че след изборите, насрочени за 22 юли, Турция може да изпадне в политическа нестабилност.

Наблюдателите в Европа се питат, какво се случи с умерените турски партии в центъра-дясно и центъра-ляво, които през 80-те и 90-те години се радваха на широка популярност и се грижеха за това, в Турция да има политическа стабилност. Мнозина си спомнят с носталгия за Отечествената партия на бившия президент Тургуг Йозал, която започна важни либерални политически и икономически реформи в Турция; за Партията на верния път на бившата министър-председателка Тансу Чилер, или за Демократическата лява партия на Бюлент Еджевит. Някога те събираха до 25 % от гласовете на общонационални избори, докато днес те гравитират около 5 % подкрепа.

Политическият анализатор Ерхан Гоксал, известен с точните си прогнози на избори, казва, че икономическите реформи, либерализирането на пазара и интегрирането на страната в международните структури са довели през 80-те години и до сериозна промяна на социалната картина в Турция. Това засегна най-сериозно средната класа, която е основният електорат на левите и десните партии. Преди 20 години около 80 на сто от гласовете на избори се разпределяха между партиите в ляво и в дясно от центъра. На последните парламентарни избори през 2002 година всички те заедно събраха едва 20 % от гласовете, припомня Гоксал:

“Това съвсем не означава, че средната класа в Турция е променила политическите си предпочитания и масово се е обърнала към ислямистката Партия на справедливостта и развитието. Просто положението на средната класа се влоши, доходите на мнозина намаляха. Новата икономическа политика от 80-те и 90-те години промени цялостно класовата структура на турското общество, а това рефлектира и върху политиката. Наред с това през 90-те години в Анадол се създаде нова буржоазна класа, различна от тази в Истанбул, която беше готова да се конкурира на европейско ниво. Именно тази нова класа създаде благоприятна почва за развитието и осигури така важната подкрепа за Партията на справедливостта и развитието.”

Правителството на Партията на справедливостта и развитието управлява в Турция от 2002 година. През тези 5 години тя започна политически и икономически реформи и успя да убеди ЕС да започне преговорния процес с Турция, която от 40 години е потенциален кандидат за членство в общността. Но така също някои нейни действия породиха загриженост сред привържениците на светската турска държава, напр. с настояването си да отпадне забраната за носене на ислямски забрадки в училищата и държавните учреждения. Същата партия предложи, прелюбодеянието да се инкриминира, а някои общини, в които управлява тази партия, предприеха стъпки към забрана на консумацията на алкохол.

Стотици хиляди демонстранти излязоха по улиците на Анкара и Истанбул в знак на протест срещу кандидата на управляващата партия за президент и в подкрепа на светския характер на Турция. Демонстрантите призоваха къде единение партиите от левия и десния политически спектър с оглед на предстоящите парламентарни избори.

Водещата опозиционна Републиканска народна партия е съгласна на коалиране други опозиционни сили преди изборите през юли. Според зам.-главния секретар на партията DNP Хасан Ерчелеби, сред причините за изборния успех на Партията на справедливостта и развитието преди 5 години е и разделението между партиите-гаранти на светския характер на турската държава:

“Сега хората очакват от левите и десните да обединят сили за да имат силно представителство в парламента. Нашата първа цел е да се превърнем в алтернатива на сегашните управляващи, и да им попречим да съставят второ правителство.”

Възможно е преди изборите на 22 юли да се стигне до цялостно преобразяване на турския политически пейзаж. Според политическия анализатор Ерхан Гоксал, основният дебат в предизборната кампания ще се гради върху разделението между светската и религиозната държава. Той обаче е скептичен относно успеха на очакваното обединение на дясноцентристките сили.