И друг път по "Дойче Веле" сме представяли аргументи за това, че затварянето на един трудов пазар не е в състояние да реши нито един от неговите проблеми. Също и на държавата, която налага подобни ограничения. Да не говорим за това, че е нонсенс да се говори за свободен пазар, когато на него действат ограничения от различно естество.

Издигането на стени вреди

Първо глас срещу това надигна бизнесът. Предприемачите и работодателските организации първи усетиха, че затварянето на един национален трудов пазар не води нито до по-висока заетост, нито до по-бърз икономически растеж. Затова пък увеличава нуждите на него - от работници в непривлекателните професии и дейности до висококвалифицирани кадри, от каквито днес изпитват остра нужда редица трудови пазари в Западна Европа.

Контрапродуктвността на тази ограничителна мярка беше забелязана и от експертите, а впоследствие беше "бетонирана" и от статистиците. Само политиците изглежда не виждаха истината, макар да съм сигурен, че в случая тяхното поведение се обяснява с това, че заемат изборни постове. Точно така - говоря за избирателите, на които те трябва да се харесат.

Сега и учените дават своя принос в този дебат. Резултатите от проучването на Нюрнбергския Институт за изследване на пазара и професиите могат дори да бъдат разглеждани като липсващото звено в този спор, и да дадат на политиците научното доказателство (ако приемем, че те са чакали такова). Авторите на този научен труд правят два извода - че почти няма негативни ефекти от притока на чужда работна ръка към даден трудов пазар; и второ - че от работниците-мигранти печелят всички, в т. ч. местните хора на наемния труд. Например от по-високото заплащане на труда и от спадащата безработица.

Бариерите трябва да паднат!

От няколко седмици насам представители на бизнеса непрекъснато повтарят, че германската икономика има нужда от чужди квалифицирани кадри. Данните сочат, че почти 3/4 от германските фирми срещат такива затруднения. Но да оставим бизнеса - Брюксел наскоро също призова страните-членки, недопускащи източноевропейски работници, да вдигнат съществуващите ограничения.

Засега политиците удържат атаките на бизнеса и натиска на Европейската комисия. Тяхната съпротива обаче едва ли ще трае още дълго, и скоро можем да станем свидетели на отпадането на още една от прословутите предпазни клаузи. Конкретно за германския трудов пазар това е реалистично още от началото на следващата година. А за Франция е почти задължително, ако страната търси бързо средство за излъскване на имиджа след конфуза с депортациите на роми.