Осем часа са продължили обсъжданията преди да бъде намерен компромис. Новият реформиран договор трябва да направи ЕС по-демократичен и по-дееспособен. Освен всичко останало той разширява правата на гражданите на съюза и тези на Европейския парламент.

Договорът от Лисабон

На 13 декември предстои, договорът да бъде подписан, след което той ще влезе в историята на общността като Договора от Лисабон. Преди да влезе в сила от 1 януари 2009 година обаче той трябва да бъде ратифициран от всичките 27 страни-членки на съюза.

Португалският министър-председател и настоящ председател на ЕС Жозе Сократес не се съмнява, че процесът на ратифициране на договора ще бъде успешен, и че този път няма да се стигне до неговото отхвърляне, како това се случи с проекта за европейска конституция:

“Сигурен съм, че този договор отразява волята на мнозинството от европейските граждани.”

Полша и Италия получиха своето

Основно възражения срещу някои клаузи в договора имаха до последно Полша и Италия. В крайна сметка и двете страни успяха да си извоюват малки победи: Полша получи гаранции, че малка група страни ще могат да забавят вземането на решения в Съвета на министрите, а Италия си извоюва една допълнителна бройка за евродепутат от първоначално предвиденото. Великобритания пък успя още на предишната среща на върха през юни да си издейства някои облекчения относно хартата с основните права на ЕС.

Така от много амбициозният проект за обща европейска конституция в крайна сметка се получи само един реформиран договор за функционирането на общността, което не се харесва на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер:

“Аз и цялото германско правителство желаехме да видим една европейска конституция с интегрирана в нея харта за основните права. Все пак в реформирания договор влизат повечето от нещата, които бяха залегнали в проекта за конституция.”

Задоволство от постигнатото

На срещата в Лисабон мнозина се надпреварваха да се изтъкнат като спасители на реформирания договор за функционирането на общността. Германската канцлерка Ангела Меркел припомни заслугите на германското ротационно председателство:

“Напълно съм доволна, защото се изплаща работата по време на германското председателство. Така от един обикновен мандат почти без никакви промени се стигна до изцяло нов договор. А това е успех за целия ЕС.”

Победа и за кандидатките за членство

Така ръководителите на ЕС най-сетне са с развързани ръце и могат да се посветят изцяло на належащите проблеми, като защитата на климата, икономическите предизвикателства в условията на глобализация и противодействието на международния тероризъм. Не на последно място се отблокира и процесът на разширяване на ЕС, който вече може да мисли за приемането на Хърватия вероятно през 2009 година.