През тази година в България са пристигнали близо 15 000 бежанци и мигранти. Много от тях остават - за ужас на мнозина. Всеки втори българин разглежда пришълците като заплаха, а пет процента дори признават, че ги мразят.
Реклама
Репортаж на Щефан Ошват, кореспондент на АРД:
"Чуждите вън!" - скандират хората, насъбрали се пред бежанския център в Харманли. „Би трябвало поне да се ограничи броят на бежанците”, оплаква се една жена от Харманли и добавя: „Почти всички са млади мъже. Нашият град е малък, а те вече са повече от нас”. Харманли има 10 000 жители - и 3 500 мигранти. Повечето от тях са пакистанци и афганистанци.
"Мигрантите да бъдат върнати там, откъдето са дошли - или при Ердоган"
Организатор на протеста е евродепутатът Ангел Джамбазки, който се застъпва за свикването на общоевропейски референдум срещу чужденците. „Те не са добре дошли, защото се различават от нас в културно, цивилизационно, историческо и религиозно отношение. Тези хора не желаят да се интегрират в нашето общество - те идват тук, за да променят нас. Но ние няма да го допуснем”, казва Джамбазки и добавя, че бежанските центрове в България трябва да бъдат закрити, а обитателите им да бъдат върнати "там, откъдето са дошли - или при Ердоган”.
По данни на вътрешното министерство, през тази година в България са пристигнали близо 15 000 бежанци и мигранти. Половината от тях все още са в страната. Бежанските центрове са препълнени докрай. Който може, продължава към други страни, най-често към Сърбия. Но граничният контрол към тази съседна държава междувременно беше затегнат.
Министърката на вътрешните работи Румяна Бъчварова е доволна: „Справяме се добре. Не допуснахме да се отвори нов бежански маршрут през България, по който мигрантите да преминават, без да бъдат регистрирани”, казва Бъчварова и уверява, че България възпрепятства опитите за бягство през българо-сръбската граница. „Някои хора се опитват по десет пъти да прекосят тази граница - и всеки път биват спирани. Всички те остават тук, макар това да ни създава много трудности, защото нашите центрове са пълни. Въпреки това не правим никакви компромиси по отношение на регистрирането и бежанския статут”, посочва Бъчварова.
Какво видях в Харманли
Мария Илчева прекара един ден с бежанците в Харманли. Там тя срещна децата, чиято майка измръзна в Странджа, пи чай с младо сирийско семейство и чу куп истории: за живота, за каналджиите, за Харманли и за Германия.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Помните ли ги?
В началото на февруари двайсетина иракчани бяха намерени премръзнали в снеговете на Странджа. Две жени починаха от измръзване - едната бе майката на тези две деца. Днес те живеят в приемателния център в Харманли - заедно с още един брат и една сестра, с леля си и чичо си и с трима братовчеди.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Граничарите са виновни"
Чичото живее в Англия. Когато разбрал, че майката на племенниците му е починала, веднага тръгнал за България. Той обвинява българските граничари за смъртта й. "Те са ги открили в планината и въпреки свирепия студ, снега и многото деца са ги принудили да се върнат обратно в Турция", казва мъжът. Бащата на децата, неговият брат, е починал в Турция.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Искам да ги взема с мен в Англия"
Чичото, който не пожела да застане пред камерата, иска да отведе четиримата си племенници на Острова. Само че процедурата по установяване на роднинската им връзка все още не е приключила.
Снимка: DW/M. Ilcheva
В България по принуда
Тя е на 28 и е бременна с осмото си дете. Семейството ѝ платило 9 000 евро на каналджии, които обещали да ги прекарат от Турция до Германия. Пътуването им обаче приключило малко преди София. Там шофьорът ги накарал да слязат и да чакат в близката гора, където друг мъж щял да ги вземе, за да ги закара до Сърбия. Той обаче така и не дошъл.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Благодаря на българите"
"Благодаря на българите за това, че ни дават подслон и храна. Ние обаче не искаме да останем тук. Искаме да продължим за Германия", казва тази 55-годишна сирийка. До нея е внучето ѝ, чиято майка страда от тежка болест и спешно трябва да се подложи на лечение.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Всеки плаща на каналджиите"
И те са платили по 1 000 евро на човек на каналджии, които им обещали да ги отведат до Германия. Но и за тях пътуването приключило в България. "Всеки плаща на трафикантите. Зависими сме от тях", казва възрастната жена. "Надявам се следващия път да имаме повече късмет и скоро да стигнем до Германия."
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Видял съм много страни в Европа"
Той е на 26 и преди месец е бил върнат от Швеция, където прекарал половин година в бежански приют. Преди това е бил седем месеца в Норвегия и десет месеца в Германия. Тъй като България е била първата страна от ЕС, в която са му били взети пръстови отпечатъци, младият мъж е бил върнат в Харманли. Сега той крои планове за Канада. "Чувал съм, че ако веднъж стъпиш там, никога няма да те изгонят."
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Музиката е моето спасение"
"Не мога без музика. Тя ме успокоява", казва 28-годишният сириец Делдар. Той и жена му са от близо два месеца в Харманли. И те мечтаят за Германия, но тъй като нямат пари, не могат да си позволят пътуването. "Нямаме нищо против да останем в България. Имахме малко проблеми в началото, но сега всичко е наред", казва младият мъж.
Снимка: DW/M. Ilcheva
На чаша чай
Съпругата на Делдар ни покани на вкусен чай. Младото семейство е изключително мило и гостоприемно. И двамата са завършили средно образование. Той е шивач, тя е преподавала в училище. Но Делдар и съпругата му са по-скоро изключение: малцина от мигрантите, които пристигат в последно време в Харманли, могат да се похвалят с някаква професионална квалификация.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Най-младият обитател
Той е само на четири седмици. Роден е в Харманли. Родителите му са сирийски кюрди. "Като всички други, и ние мечтаем за Германия, но бихме останали и в България. Нямаме пари за каналджиите. Бедни сме", споделя бащата.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Условията са добри"
"В сравнение с 2013 година, днес условията в приемателния център в Харманли са много добри", казват работещите там. Всеки обаче трябва да се грижи сам за чистотата в стаята си. "Мигрантите сами подреждат помещенията, в които са настанени." Някои стаи са изрядни и много чисти, други са по-разхвърляни.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Храната е странна"
"Днес им сервирахме риба с доматен сос. Беше много вкусна", казва една от жените, работещи в центъра. Много от мигрантите обаче не могат да свикнат с българската кухня. Тези, които разполагат с малко повече пари, си купуват храна от арабските ресторанти в града.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Не обичаме макарони със захар"
"Спомням си как първия ден тук ни сервираха на обяд макарони на фурна със захар и сирене. Беше много странно", казва една млада сирийка и добавя: "Но готвачите не са виновни. Просто ние идваме от друга култура и още не сме свикнали с българската кухня".
Снимка: DW/M. Ilcheva
Импровизирани кухни
Затова и някои от обитателите на приемателния център в Харманли си готвят сами. Те пазаруват в близките магазини и приготвят храната в стаите си - в импровизирани кухни.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Нямаме проблеми с бежанците"
"В Харманли не сме имали проблеми с бежанците. Протестите, които се провеждаха тук, бяха организирани от "Атака". Това не бяха местни хора", твърдят много от жителите на града. В Харманли вече са провели няколко културни прояви, в които българи и бежанци са участвали ръка за ръка.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Лагерът в Харманли е почти празен
Приемателният център в Харманли разполага с общо 2 700 легла, от които обаче са заети само около 130. От началото на годината досега в Харманли са регистрирани над 1 100 души, търсещи закрила. Почти всички обаче са избягали към Германия.
Снимка: DW/M. Ilcheva
16 снимки1 | 16
В момента българската граница се охранява от граничари и войници. Помагат им 150 служители на Фронтекс. От европейската Агенция за гранична охрана обещават още 200 служители, които ще пристигнат заедно със съответното оборудване. От Брюксел идват и пари: 160 милиона евро за техническо оборудване и за издръжката на бежанските центрове. Факт, който дразни мнозина в България: "Тези пари трябва да се харчат не за бежански центрове, а за самолетни билети - всички бежанци и мигранти трябва да бъдат върнати там, откъдето са дошли", казва една от демонстрантките пред бежанския лагер в Харманли.
Недоволство и страхове
Актуално допитване на фондация „Фридрих Еберт” показва, че всеки втори българин разглежда пришълците като заплаха. А пет процента от анкетираните дори признават, че ги мразят. Най-новата идея на българското правителство е да заселва мигрантите в обезлюдени български села.
Редом с официалните охранители, по българската граница патрулират и т.нар. доброволни отряди, за които се знае, че се отнасят доста грубо към хората, които залавят. Правителството в София засега ги оставя да действат необезпокоявано.
"Тези хора все някога трябва да си тръгнат. Нали не искаме в Европа да се заселят няколко милиона души?", казва българският премиер Бойко Борисов и посочва, че страната му е готова да помогне на 1 200 мигранти: „Толкова обещахме да приемем. Но в момента имаме повече от 7 000. Бих искал да знам колко време ще останат - шест месеца, една година? След това обаче ще трябва да се върнат обратно”, казва българският премиер, но добавя, че в крайна сметка всичко зависело от Великите сили - и от техните интереси в Близкия и Средния изток. В петък в София са предвидени нови протести.