Тежките години, прекарани в изгнание, не й личат. Днес Ким Хи-сук е фина дама около 50-те, с късо подстригана къдрава коса и добре поддържани ръце. На пръв поглед нищо не подсказва, че половината й живот е преминал във въгледобивна мина.

"Трябваше да пълня вагони с въглища и да ги бутам цял километър до мястото за разтоварване. Първата отсечка беше стръмна, най-мъчителната от целия път", разказва Ким. Тя е прекарала 28 години от живота си в трудов лагер. И до днес си спомня отлично деня, в който приключва детството й. Тогава е на 13 години, живее при баба си. Родителите й били прибрани от тайните служби пет години по-рано. Ким тъкмо била написала домашните си, когато дошъл един служител и заявил, че и тя трябва да отиде в лагера. До там я придружила леля й.

Не питай защо!

"Не знаех къде отивам. Облякох ученическата си униформа, взех учебниците си и тръгнах подир леля. Когато стигнахме до телените огради на лагера, леля ми ме остави на един от пазачите. Късно вечерта дойде майка ми и ми показа нашето място в бараките", казва Ким. Известно време тя можела да ходи на училище в лагера, след което била принудена да започне работа. Мъжете копаели въглищата, жените се грижели за транспорта.

Майка й починала, когато Ким била на 17, бащата бил отведен още преди това нанякъде и никога повече не се появил. Баба й и двете й по-малки сестри също живеели в лагера. След смъртта на майката Ким поела грижите за семейството, трябвало да взима яденето и да го приготвя. Семейството така и не разбрало поради какви причини е в лагера.

"Когато ме откараха там, бях твърде млада и не се решавах да попитам. По-късно възрастните ми казаха, че им е било забранено да питат за причините за задържането. Който задавал въпроси, го разстрелвали - ми казаха те. Затова и аз реших да си затварям устата."

Едва след като е освободена, Ким разбира от свой чичо причината за настаняването й в лагер - навремето дядо й заминал за Виетнам. В Северна Корея това прегрешение се нарича "вина по родство". Днес никой не знае точно какъв е броят на хората, които се намират в лагери. Според правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" става дума за около 200 хиляди души.

Белези за цял живот

Ким Хи-сук е освободена от лагера през 2001-ва. Режимът използва рождения ден на Ким Чен-ир като повод за освобождаването на хиляди затворници. Ким разказва, че след годините в лагера й било много трудно да се върне към нормалния живот. Веднага взела решение да избяга в Южна Корея.

"Първоначално не казвах, че съм била в лагер за политически затворници. Страх ме беше, че сестрите ми, които още живеят в Северна Корея, ще бъдат подложени на нови репресии. Но както установих в Южна Корея - хората тук, както и хората в другите западни държави, не знаят нищо за ситуацията в Северна Корея. Затова реших да говоря, за да допринеса за падането на диктатурата един ден", разказва Ким.