22 януари 1963 е важен ден в европейската следвоенна история - Шарл де Гол и Конрад Аденауер подписват в Елисейския дворец германско-френския договор за приятелство. "Старият французин и още по-старият германец", както казва самият де Гол, слагат край на враждата между двете страни и създават предпоставките за единството на Европа. Днес Франция и Германия имат всички основания да празнуват своята "златна сватба".

На 22 януари 2013 в Берлин ще заседава германско-френският съвет на министрите - с участието на депутати от двете държави, начело с Ангела Меркел и Франсоа Оланд. Точно за юбилея ще бъде пусната в обращение и специална съвместна монета от две евро. По-грандиозни и смели проекти, насочени към бъдещето, обаче няма. На преден план е отбелязването на постигнатото, гордата равносметка, задоволството от сътрудничеството. А приятелството, което е концентрирано твърде силно в самото себе си, попада под заплахата да се превърне в рутина.

Франция и Германия са наясно, че двустранните им отношения не могат да бъдат вечно в центъра на тези двустранни отношения. Вторачването в себе си вече е довело до отслабване на германско-френския тандем - и от избухването на европейската финансова криза насам двамата водачи се носят в различни посоки. Към това се добавя постепенното стопяване на поколението французи и германци, преживели войната, за които дружбата между двете страни е неочакван подарък и истинско събитие. Докато за днешното поколение това е нещо, което се разбира от само себе си.

Откъде може да дойде новият тласък?

През юбилейната 2013 германско-френското приятелство най-накрая трябва да излезе от коловоза на самодоволството, за да има освен минало, и бъдеще. И макар в личния живот "триъгълниците" по правило да са обречени на провал, в политиката тази форма може да придаде нов тласък на германско-френските отношения - ако се стигне до обновление в рамките на т.нар. "Ваймарски триъгълник".

На 28 август 1991 - рождения ден на Гьоте, външните министри на Германия, Франция и Полша сключват договор за сътрудничество под името "Ваймарски триъгълник". Той предвижда периодични междуправителствени срещи и консултации и в началото играе важна символична роля. Сред постигнатите в рамките на съвместните действия успехи безусловно се откроява асоциирането с Европейския съюз на Полша и още осем други държи, които постепенно биват приети и за членки на Общността.

"Ваймарският триъгълник" обаче още от самото начало е обременен от амбивалентното отношение на Франция към Полша. От една страна след 1989 Франсоа Митеран се опитва да подкрепи позицията на Полша спрямо Германия относно окончателното признаване на границата Одер-Ниса. Но от друга Франция се стреми да отложи максимално разширяването на Европейския съюз с Полша и другите източноевропейски страни, тъй като свързва с това геополитическа промяна в съотношението на силите в полза на Германия. В Полша френската тактика на отлагане не е забравена - поради което няма нищо чудно, че германско-френската, а и германско-полската активност и до днес са без сходни инициативи на френско-полско равнище. Сега обаче вече се виждат признаци за промяна: посещението на Франсоа Оланд във Варшава през ноември бе оценено като ново начало на френско-полските отношения.

Триъгълникът вече е с равни страни

Съюзът, включващ Германия, Франция и Полша, който не се ограничава с необвързващи политически срещи, би бил много силен израз на желанието да се сложи край на традиционното европейско противопоставяне - изток срещу запад, север срещу юг. Задачата на новия "Ваймарски триъгълник" би била да предложи решения на най-належащите проблеми на Европа. Предизвикателството би се състояло в това да се покаже, че шансовете за реализация на тези решения са по-големи, когато излизат от името на тройка, в която националните интереси на отделните партньори се различават много помежду си. Така може и много ефективно да се повлияе на формирането на консенсус в рамките на целия Европейския съюз.

В първоначалния "Ваймарски триъгълник" към Полша се провява по-скоро известно благоволение от страна на останалите партньори. Докато сега триъгълникът вече може да бъде равностранен - Полша е с много повече самочувствие. Една от причините за това са икономическите успехи на страната, но по-значими са политическите постижения, довели до установяването на стабилна демокрация. А това е особено важно във времена, в които противоречията по отношение на справянето с дълговата криза в държавите от Югоизточна Европа поставя под все по-голяма заплаха демократичните кръгове в източната част на Общността - в страни като Унгария и Румъния.

Демокрацията в Европейския съюз също има нужда от спасителен чадър. Разпъването на този чадър със съдействието на Полша - младата и впечатляващо функционираща демокрация, би представлявало предизвикателство за новия "Ваймарски триъгълник".

АГ, ДПА, ВО, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева