"Познаваме руснаците по-добре, в крайна сметка сме съседи с тях от над 500 години. Нашите антени са по-чувствителни и алармират по-бързо при заплаха", подчертава Радослав Шикорски. В годините, в които е външен министър на Полша, той редовно предупреждава за руската агресия. Неговият мандат приключи през септември 2014 година, малко след като Русия анексира Крим.

"Европа твърде дълго си затваряше очите"

Преди избухването на войната в Украйна, предупрежденията на много политици от Полша и балтийските държави често бяха подценявани. "На Запад мнозина смятат, че 40 години съветска окупация са ни травмирали и сме склонни да преувеличаваме, но сега се оказва, че сме били прави", казва с усмивка Шикорски, който в момента е евродепутат.

Политоложката Аника Хедеберг обаче не смята, че Западът не приема насериозно Изтока. Според нея за Европа досега приоритет са имали икономическите интереси. "Много държави от ЕС си мислеха, че могат да разграничат икономическите от политическите отношения."

Европа следваше този принцип, дори когато руската агресия нарастваше. Чеченската война, бомбардировките в Сирия, анексирането на Крим, отравянето на Сергей Скрипал, намесата в изборите на западните държави. "Осъждането беше плахо, малкото наложени санкции бяха неефективни и дипломатическите жестове и икономическите отношения бяха възобновени", подчертава финландката, която работи в Брюксел. Европа твърде дълго си затваряше очите, смята Хедеберг.

Европа реагира остро. Но не и в сферата на енергетиката.

Настоящата война на Русия срещу Украйна обаче събуди Европа. Бързината и строгостта на европейските санкции "вероятно са изненадали Путин", казва експертът по източноевропейските въпроси Андреас Умланд. Но дори реакцията на ЕС да е по-решителна този път, досега той продължава да избягва санкциите в изключително печелившия за Русия енергиен сектор.

Според Умланд обаче те са необходими, за бъде поставен Путин на тясно: "Германия играе решаваща роля. Грешни решения с далечни последици преди и по време на мандата на Меркел поведоха политиката на Германия за Източна Европа по лош път." Решаващият фактор тук са връзките на германската енергийна индустрия с Русия, които дори се засилиха след анексирането на Крим. Все пак Германия сключи договора за израждането на "Северен поток 2" през 2015 година.

Ще спре ли ЕС вносът на газ, петрол и въглища от Русия?

През последните седмици темата за налагане на енергийно ембарго на Русия е обект на ожесточени спорове в ЕС. Полша е най-яростният застъпник на строгата линия: Варшава настоява за незабавно прекратяване на целия внос на газ, петрол и въглища с Русия. Но в момента няма мнозинство в ЕС  - освен за въглищата. На 5 април бе съобщено, че ЕС ще наложи ембарго на вноса на руски въглища. Що се отнася до петрола и газа, политоложката Хедеберг казва: "Петролът е стока, която може да се купува свободно на световния пазар. Следователно петролното ембарго трябваше да бъде на масата още от първия ден. Не е за вярване, че все още се дебатира по темата. С газа е малко по-трудно. Зависимостта на Германия се усложнява от факта, че тя не може да обърне гръб на руския газ, защото той идва от газопровод."

Налагането на ембарго на вноса на газ ще засегне тежко както Германия, така и Унгария, Австрия и Италия. А евентуално ембарго на вноса на руски петрол би засегнало тежко Нидерландия. И точно тези държави са срещу тежки санкции в енергийния сектор. По-високите цени на енергията и отслабването на собствената икономика са нещо, с което никое правителство не иска да натоварва страната си.

Полша обаче е готова да плати тази цена. Вносът на газ и петрол при тях е по-нисък от германския, но страната внася много въглища от Русия. Ако до май няма общоевропейско енергийно ембарго, правителството във Варшава планира едностранно да прекъсне договорите за доставка от Русия. "Ние искаме да дадем пример и сме готови да платим цената, защото ситуация в Украйна го изисква", обяснява полски дипломат. През следващите седмици страните членки отново ще са изправени пред въпроса дали са готови да се откажат от икономическите си отношения с Русия, за да спрат военните престъпления в Украйна. Защото просто не съществуват "санкции, които хем да функционират, хем да не струват нищо", казва Шикорски.

***
Вижте и това видео от нашия архив: