ЕС има проблем с Полша. И го има, защото преди това дълго време се правеше, че не вижда какво се случва с Унгария. Там Виктор Орбан показа как един десен популист, овладял комунистическите тактики за превземане на властта, може да сложи юзди на една цяла държава. Гласът на опозицията е задушен, медиите са дирижирани, с намордник дори, а на всички ключови постове в държавните институции са поставени верни хора. В една такава ситуация е доста сложно да се оказва каквато и да е съпротива срещу правителството. То се е настанило удобно във властта и не възнамерява да я сдава.

ЕС наблюдаваше всичко това, потръпваше болезнено, но в крайна сметка не направи нищо. На няколко пъти бяха отправяни запитвания как е възможно да се приемат подобни недемократични медийни закони, но в края на краищата ЕС остави Орбан да прави каквото си иска. Това беше огромна грешка, защото сега наблюдаваме същото и в съседна Полша.

Качински и лошият пример

Още първият премиерски мандат на Ярослав Качински, който тогава управляваше заедно с брат си Лех на президентския пост, беше истинска катастрофа. С егоцентричния си покерджийски маниер двамата докарваха Брюксел до бяс по време на присъединителните преговори. По политически съображения обаче беше взето решение да не се обръща внимание на тези своеволия. Оттогава насам Качински, който днес е сивият кардинал на своята дяснопопулистка партия, се е научил на много нови трикове. И този път е изглежда решен да не изпуска юздите на властта от ръцете си. Сюжетът с Унгария му показа, че подобно поведение остава безнаказано.

Люксембургският външен министър Жан Аселборн, който сега председателства Европейския съвет, го каза повече от ясно: той напомни, че член втори от Европейския договор задължава страните от Общността да защитават демокрацията и принципите на правовата държава, към които задължително спада и разделението на властите. Когато една управляваща партия нарушава този принцип така грубо, както го прави сега Варшава, назначавайки във Върховния съд на страната все хора, близки до властта, ЕС би трябвало да привика полските управници в Брюксел, за да им напомни, че вършат нещо нередно. Защото в случая не става дума просто за вътрешни работи на самата Полша, а за развитие, което засяга целия ЕС.

85 милиарда от европейските каси

Полша е страната, която получава най-много европейски субсидии. Но Варшава много се заблуждава, ако гледа на Брюксел единствено като на касичка за пари. Защото европейските средства са свързани и с определени задължения, основното сред които е да се спазват клубните правила. И ако Ярослав Качински вярва, че може нахално да погазва тези правила, ще трябва да му се покаже, че много греши.

За съжаление ЕС почти няма възможности за налагане на официални финансови санкции. Но пък може да се намерят всевъзможни нередности в бъдещите полски проекти, с които страната ще кандидатства за финансиране… С други думи: каквото повикало, такова се обадило.

Качински напоследък не спира да повтаря, че откакто неговата партия е дошла на власт, страната отново се управлява от „истински поляци”. Подобни фрази са алармиращ сигнал: крайният национализъм и изолирането на инакомислещите разкриват истинското лице на полската управляваща партия. Миналия уикенд Ярослав Качински заклейми като „престъпници” представителите на опозицията, които бяха излезли на протест срещу него. Но престъпник е самият Качински - той краде на поляците демокрацията им. Сега на ход е ЕС. От него се очаква да им помогне да се защитят.