На парламентарните избори в Полша национално-консервативната партия на Ярослав Качински "Право и справедливост" извоюва категорична победа. Управляващата от 8 години насам либерална Гражданска платформа на премиерката Ева Копач беше принудена да отстъпи лидерските си позиции и да се задоволи с второто място. А ако предварителните прогнози се окажат верни, то за първи път от четвърт век насам Полша ще бъде управлявана само от една партия.

Защо обаче избирателите свалиха от власт тъкмо правителството, което успя сигурно да преведе страната им през финансовата криза, благодарение на което днес тя се радва на солиден икономически ръст? Голямата част от жителите на малките градчета и селата в полската провинция очевидно са усетили твърде малко от блестящото икономическо развитие. А и явно на либералната Гражданска платформа й липсват политическите качества на нейния основател и дългогодишен премиер на страната Доналд Туск, който се премести в Брюксел.

Има и още нещо: неуспехът на либералите се дължи не само на обичайното износване на всяка управляваща коалиция, но и на огромния скандал с подслушванията, разкрил арогантността и вулгарния език на нейните политици.

Тактиката на Качински

Работливата, но твърде бледа наследничка на Туск – премиерката Ева Копач – не съумя да обърне очертаващия се след тази афера спад в доверието. Затова пък майсторът на политическата тактика Ярослав Качински успя чрез умели кадрови решения, добра предизборна кампания и скъпи социални обещания да набере решаваща преднина.

Подобно на тактиката си от президентските избори от лятото, които изненадващо бяха спечелени от непознатия дотогава кандидат на "Право и справедливост" Анджей Дуда, Качински и сега дърпаше конците от разстояние. По познатия вече маниер той пак заложи на изцяло "ново лице": на енергичната и популярна сред народа Беата Шидло като водеща кандидатка. Демонстрираната от нея близост до влиятелната католическа църква и патриотичната реторика й спечелиха милиони гласове от средите на консервативните католици. За разлика от повечето западни държави, полската младеж също изпитва необичайно силни симпатии към консерваторите. Сред младите хора между 18 и 29 години "Право и справедливост" се радва на огромна популярност, а либералната Гражданска платформа заема едва четвъртото място.

Евентуално самостоятелно управление на "Право и справедливост" в комбинация с консервативния държавен глава обаче би могло да има сериозни политически последствия за цяла Европа. Ярослав Качински не крие възхищението си от автократично управляващия в Унгария Виктор Орбан. Освен това и Варшава смята да води твърд курс в бежанската криза - също като Будапеща. Явно британският премиер Дейвид Камерън ще си намери нов съюзник в лицето на евроскептика Качински.

Какви проблеми могат да възникнат?

Бъдещото правителство на Шидло, умело направлявано от политическия й наставник Качински, несъмнено ще се застъпва още по-активно за защитата на полските интереси. Постигането на всякакви компромиси, включително по отношение на енергийната политика, ще става все по-трудно. И още нещо: ако "Право и справедливост" реши наистина да реализира скъпоструващите си предизборни обещания в социалната сфера, Полша може да тръгне по път, който в по-далечна перспектива да я превърне във втора Гърция.

Не само Брюксел, но и Берлин вероятно ще си имат доста проблеми с новото правителство във Варшава. Тук са програмирани най-вече разногласия относно отношението към Русия. Новото полско ръководство ще настоява в страната да има трайно присъствие на големи натовски формирования. Ще се засили и антируската реторика, а това допълнително ще влоши и бездруго ледените полско-руски отношения. Разтърсваната от кризи Европа по всяка вероятност се сдобие с нов проблем.