Човек остава с впечатлението, че Полша иска да подложи ЕК на изпитание. Еврокомисията е известна с това, че винаги намира високопарни думи за основните демократични принципи, които обаче рядко биват последвани от дела. Но в случая с Полша ЕК си показа зъбите - и задвижи процедурата за върховенството на закона.

Провокациите на Варшава

От началото на годината Брюксел и Варшава се карат заради предприетото от полското правителство орязване на правомощията на Конституционния съд. Партията "Право и справедливост" очевидно има проблем със състава на полския КС, тя блокира неговите решения и прави всичко възможно, за да ограничи независимостта му. А това представлява грубо нарушение на основните демократични правила и принципи на ЕС. Защото е вън от съмнение, че когато едно новоизбрано правителство прекроява Конституционния съд според собствените си нужди, тогава става дума не за правова държава, а за държавен произвол.

Полша направи всичко възможно, за да шиканира отговорния еврокомисар. Само преди два дни от Варшава неочаквано се дочуха сигнали за помирение. Споразумението било възможно, дори желателно. И представителят на Брюксел отпътува още въднъж за среща с полската правителствена ръководителка. Но и на тази среща Варшава не направи приемливо предложение. Цялата история беше просто финт.

В последната си реч пред полския парламент правителствената ръководителка Беата Шидло повтори най-малко 20 пъти думата "суверенитет". Тя говори за брюкселския "диктат", за "ултиматуми" и за "правото на самоопределение на нациите". Всичко това беше гарнирано с няколко напудрени фрази за "цивилизационното наследство и националната идентичност". И в крайна сметка стана ясно, че цялата тази врява преследваше една-единствена цел: да бъде потъпкано едно от най-големите цивилизационни достижения - независимостта на правосъдието.

Не само облаги, но и задължения

Връхна точка в обвиненията срещу Брюксел беше твърдението, че ЕС едва ли не бил излъгал Полша, тъй като при подписването на присъединителните договори преди 12 години процедурата за върховенството на закона все още не съществуваше. Това беше може би най-глупавият от всички малоумни аргументи. Защото задължението за спазване на демократичните принципи на ЕС е съществувало винаги. А в спора с Варшава става дума само и единствено за това.

И още веднъж за всички, които се правят, че са го забравили: ЕС не е просто някаква касичка за пари, най-малкото пък за правителства, които се стремят към авторитарно управление. Тази общност си има правила и те категорично изключват подобно поведение. И който е подписал присъединителния договор, трябва да ги спазва. А ако междувременно е решил, че ЕС вече не му харесва, нека просто го напусне. Варшава е свободна да вземе такова решение. При това напълно суверенно.