1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Полъх от Студената война

F.A.Z - Michael Stabenow
Михаел Стабенов
16 февруари 2018

Дълго време НАТО смяташе Москва за партньор. Но напрежението в отношенията с Русия накара Алианса да се замисли. Това бе и една от причините НАТО отново да заложи на военното сплашване.

Коментар на Михаел Стабенов: 

Йенс Столтенберг не е за завиждане. Генералният секретар на НАТО трябва да се опита да удовлетвори интересите на всичките 29 страни в Алианса. А това не е никак лесно във времена като днешните, когато САЩ, които са основният донор на НАТО, непрестанно притискат европейските страни да повишат разходите си за отбрана.

През 2014 бе поставена следната цел: до десет години разходите за отбрана на страните-членки на Алианса да нараснат до два процента от БВП. Тя обаче се тълкува по различен начин от двете страни на океана. Германия, чиято вноска достига понастоящем малко над 1,2%, няма да постигне желаните 2%, въпреки че повишаването на разходите за отбрана е залегнало в коалиционните планове. И все пак Столтенберг може да бъде доволен след заседанието на натовските министри на отбраната. И то не само защото военните разходи в Европа са нараснали - реално с близо пет процента през миналата година.

Михаел СтабеновСнимка: FAZ/Frank Röth

Реформа на командните структури

По-важно е, че се отбелязва напредък по отношение на хармонизирането на командните структури на НАТО. Така например сега бе договорено да бъдат открити две нови главни квартири. Едната - в САЩ, ще има за задача да подобри снабдяването с войски и военни материали през океана. Другата - в западната част на Германия, ще трябва да се грижи за подобряването на транспорта и защитата на военните сили в Европа. Това показва, че става дума не само за повече военни разходи, а и за това как по-целесъобразно да се използват средствата.

Няма съмнение, че Алиансът трябва да отговори на променената ситуация на сигурността. 2014-та година маркира промяната. Дотогава в продължение на четвърт век Москва беше смятана вече не за враг, а за партньор. Бюджетите за отбрана бяха намалени. От 22 000-те сътрудници на НАТО, работещи в 33 командни центрове, в крайна сметка останаха по-малко от 7000 в 7 командни центъра. НАТО поставяше на преден план вече не военното сплашване в Европа, а мисиите извън региона на Алианса. Анексията на Крим през 2014, изострящите се по същото време напрежения в Източна Украйна, както и възприеманите като агресивни изяви на Русия накараха НАТО да действа. Алиансът нямаше друг избор, освен отново да заложи засилено на военното сплашване, без обаче да изключва диалога.

НАТО и Европа

Незадоволителното военно оборудване на Бундесвера бе една от ужасяващите констатации, откроили през последните години една структурна слабост. Стана ясно, че командните и планировъчните структури на НАТО трябва да обърнат по-голямо внимание на тревогите и исканията на Европа. В епохата на необходимата бърза дислокация на военни части е напълно логично центърът на командните структури да се разположи в сърцето на Стария континент - в Германия. Добре е също така, че в новата си отбранителна политика ЕС отделя място и за т.нар. "военно Шенгенско пространство". То ще осигурява безпрепятствен транспорт на войски и военен материал през шенгенските граници.

Как ще изглежда по-конкретно новият, поставен под германско ръководство, но мултинационален команден център на НАТО, тепърва ще се разбере. Може да се предположи обаче, че особена тежест ще има следният аргумент: че Германия е един от малкото партньори на НАТО, изпратили свои войници в Афганистан, Мали и други кризисни огнища. А този факт още веднъж показва, че въпросът е не само във високия размер на военните разходи, а и в целесъобразното им оползотворяване.    

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ