Германците, които имат нужда от грижи, са над три милиона по официални данни. А ако тенденцията на застаряване на обществото се запази, през 2035-а нуждаещите се от помощ ще надхвърлят четири милиона, а нуждата от съответните кадри, които да ги обгрижват, ще се увеличи с още 150 хиляди души.

Проблемът с осигуряването на квалифицирани кадри и в момента е сериозен - именно поради това, че те не достигат, на мнозина пенсионери няма как да им бъде осигурено място в домовете за възрастни хора. И се разчита най-вече на работната ръка от Източна Европа, и в частност от Полша: смята се, че около половин милион полякини се грижат за възрастните и болните в Германия, както пише "Фракфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг".

"Полякинята на господин Биалас"

Ивона Макс е именно една от 500-те хиляди жени от Източна Европа, най-вече полякини, които се грижат за възрастните хора в Германия. Те правят това, което младите и здрави германци или не могат, защото са твърде заети с друго, или не желаят да го вършат, защото тук става въпрос за непривлекателен труд, който на всичкото отгоре и е зле платен. Полякините готвят и перат, помагат на възрастните в тоалетната и под душа, поддържат жилищата им чисти.

От три години Ивона, която е от едно малко селце в Полша, работи в Шпайер, провинция Райнланд-Пфалц, където се грижи за 88-годишния Ернст Биалас. Той е вдовец, страда от астма и рак на белите дробове и диша само с кислороден апарат. Дъщеря му, която е единственото му дете, живее наблизо, но няма време да се грижи за баща си. Затова Ивона обслужва своя пациент по 24 часа в денонощие - за да не му се налага да отиде в дом. Без жени като нея много семейства в Германия не биха могли да се справят, защото младите и здравите германци нямат време за своите възрастни и болни роднини, които предпочитат дома пред дома за възрастни хора, а и мястото там струва на месец от 3 000 евро нагоре.

"Полякинята на господин Биалас" - така наричат Ивона в Шпайер, където тя работи срещу 1 650 евро месечно, разполага с безплатен подслон и храна. Чистите пари, които получава са 1 100 евро - останалото отива за данъци и такси за посредническите агенции. Но парите пак са три пъти повече, отколкото Ивона би могла да спечели в Полша - ако изобщо си намери работа. Междувременно е купила на мъжа си един стар трактор, след това - и малка кола. Пак тя плаща и за ремонтите на жилището.

Половината работят на черно

Както отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг", бизнесът с внасянето на болногледачи все още е проблематичен от юридическа гледна точка - най-вече заради работата на черно. За половината от тези 500 хиляди жени не се плащат нито данъци, нито социални осигуровки, предполагат експерти. Който си наеме гледачка на черно, пести не само данъци и разноски, но и таксите за посредническите агенции, т.е. към 500 евро месечно.

Въпросът с посредническите агенции също не е докрай изяснен. Дали се спазват договореностите за работното време и почивка? И дали тези фирми изобщо са фактическите работодатели, или по-скоро германските семейства? А именно от това зависи къде тези жени ще внасят социалните си осигуровки. А е известно, че в Германия те са доста по-високи. В същото време контролът, който би трябвало да бъде осъществяван от митниците, е много труден, защото е също така добре известно, че ез съдебна заповед няма как да се влезе в частен дом. Но под сурдинка всички, които имат нещо общо с темата, са единодушни: от германска страна няма никакъв интерес да се проявява строгост.

Какви са рисковете?

Все пак спрямо източноевропейските болногледачи и обслужващи възрастни хора не бива да се отправят прекомерни очаквания, предупреждава Ясмин Кикерт от Католическия университет във Фрайбург, която от шест години се занимава с темата. Пред stimme.de тя казва, че на посредническите агенции не може особено да се разчита - стандарти за качеството няма и е въпрос на късмет на какъв човек ще попаднеш.

Наетите работнички пък на свой ред са изправени пред риска да им се налага денонощно да са на разположение, а културните различия допълнително водят до конфликти. Затова се случва жените да потърсят спасение в алкохола, посочва Кикерт, която споделя още, че е имало случаи, в които болногледачката изчезвала с парите и бижутата на семейството. Но това били по-скоро изключения. Повечето жени от Източна Европа са заинтересовани да продължат да работят в Германия.