В периода 1995 - 2013 година ЕС е планирал над 13 милиарда евро за страните от Северна Африка и Близкия Изток. Това сочи докладът на британската неправителствена организация "Open Europe". По думите на Петър Клеп от организацията потоците от пари в брой са се влели в режими, които самата ЕК нарича корумпирани, въпреки това система за проверка и баланси изобщо не е била изготвена.

Майкъл Емерсън от Центъра за европейска политика в Брюксел обяснява, че преди т.нар. Арабска пролет ЕС се е обявил за стабилизиране в региона, а не за стремеж към промяна. "ЕС не действаше според собствените си принципи в подкрепа на демократичните реформи. Евросъюзът използва аргументите на диктатори като Мубарак и Бен Али, за да действа срещу ислямистките фундаменталисти", казва Майкъл Емерсън.

Разминаване между думи и дела

Пример за противоречивата политика на ЕС е взетото през 2004 година решение, на Египет да бъдат отпуснати от 100 до 150 милиона евро, при условие че Кайро продължи икономическите и демократичните реформи. Въпреки че Египет не спази изискването, ЕС не скръцна със зъби продължи да изплаща помощите.

"Има голямо разминаване между риторика и реалност", твърди Ана Гомес от социалистическата фракция в Европейския парламент. "Въпреки че говорим за нашата роля в насърчаването на демокрацията и защитата на правата на човека, ние подкрепяме диктаторските режими", казва тя.

Една от най-фрапантните констатации е, че над една трета от средствата на ЕС са отишли директно в държавните хазни под формата на т.нар. бюджетна подкрепа. Според доклада на "Open Europe" през 2009 година Египет и Тунис са получили общо 169 милиона евро, което предствалява около 80 на сто от общото финансиране на ЕС за тези страни. И то въпреки условието на ЕК, че всеки получател на такива помощи трябва да отговаря на "строги" критерии за добро управление и администрация.

Къде потънаха парите?

Ян Техау от "Карнеги Европа" е на мнение, че са прахосани много пари. Той смята, че голяма част от тях са изчезнали безследно, и че истинският проблем пред ЕС е да намери партньори в тези страни, различни от правителството.

ЕК от своя страна защитава работата си, като акцентира върху факта, че тя първа е посочила недостатъците на своята политика по-рано тази година, когато бунтът се разрасна от Тунис до Кайро. Но тя категорично отхвърли твърденията, че не са били отделяни финансови средства за подпомагане на групи от гражданското общество в тези страни.

В момента ЕК подготвя подборен анализ на политиката на добросъседство, вземайки предвид и поуките от Арабската пролет. "Работим в посока на по-засилено сътрудничеството с гражданското общество", уверява говорителката на ЕК Наташа Бътлър.