На 8 юли 1962 година Конрад Аденауер и Шарл де Гол присъстват заедно на служба в катедралата на Ремс, която е частично разрушена през Първата световна война. Тогава официално е поставено началото на германско-френското помирение. Два месеца по-късно де Гол отива на официална визита във Федерална република Германия. А в началото на следващата година двамата се срещат в Париж. В учебниците по история подробно е описано какво точно се случва тогава.

На 22 януари 1963 в Елисейския дворец де Гол и Аденауер подписват Споразумението за френско-германско сътрудничество, влязло в историята като Елисейски договор. След подписите следва прегръдка, де Гол целува Аденауер по двете бузи, който по-късно на съвместната пресконференция заявява на езика на домакините: "Без този договор обединението на Европа би било невъзможно. Методите могат и да са променлива величина, но важното е да не губим доверието на приятелите."

Късче жива история

Елисейският договор превръща бившите врагове Германия и Франция в приятели и добри партньори. Договорът поставя началото на безпрецедентен двустранен диалог - правителствата се задължават да провеждат редовно консултации по всички важни въпроси на външната политика и политиката по сигурността, както и в културната сфера и по въпросите на младежта.          

Това, което следва по-нататък, влиза в учебниците по история, а сближаването между Германия и Франция бързо се налага като модел за помирение и между други народи и държави с тежко историческо наследство. Визионерското начало проличава и от това, че бащите на френско-германското приятелство са си давали сметка за значението на работата с младежта в двете страни. В резултат от договора на 5 юли 1963 година е създадена Германско-френската младежка организация (DFJW), която ежегодно организира срещи между млади германци и французи. От основаването на организацията до днес повече от 8 милиона младежи са преминали през над 300 хиляди програми за културен обмен. "Прогресивното мислене личи от начина, по който навремето е създадена тази структура - като международна организация, която не подлежи на контрол от страна на двете правителства и не може да бъде закривана от тях", казва за ДВ Щефан Зайдендорф, автор на книга за френско-германското приятелство.

Една неувяхваща роза

Успехът на Елисейския договор обаче съвсем не е бил гарантиран от самото начало. Преди да ратифицира документа през май 1963 година, Бундестагът записва в преамбюл, че Германия ще развива приоритетно връзките си в политиката, икоомиката и отбранителната политика със САЩ, Великобритания и страните от НАТО. Френското правителство обаче е преследвало малко по-различни цели - с помощта на Германия то се е надявало да засили позициите на Европа спрямо САЩ. Тогава разочарованият де Гол е заявил в тесен приятелски кръг, че "договорите са като розите и младите момичета - с времето остаряват".

Когато малко по-късно - през юли 1963 година - френският президент пристига на държавно посещение в Бон, страстният почитател на розите Аденауер поема хвърлената от де Гол ръкавица и на официалната вечеря казва: "Вярно е, че свежестта на розите и момичетата е до време. Но като специалст ви уверявам, че няма по-издръжливо цвете от розата - тя надживява зимата". Когато по-късно Шарл де Гол се уверява, че Елисейският договор е траен, той заявава: "Розата може и да повяхва, а младото момиче да остарява. Но когато волята и желанието за грижи са налице, градината остава да цъфти много дълго време. Такъв е случаят със сключения от нас договор."

В град Ремс вчера и днес, 7 и 8 юли 2012, канцлерката Ангела Меркел и президентът Франсоа Оланд отбелязват 50-годишнината от френско-германското помирение.. 

Автор: Р. Бозен, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева