Разговор по темата със социалния антрополог Харлан Александров:

„Традиционно, в общества като нашето, с тоталитарна история, с големи социални разслоения, жертвите на полицейското насилие са най-често уязвими хора, много често бедни, много често от ромски произход, които рутинно биват насилвани по един или друг начин. Но това остава скрито”, казва антропологът Харлан Александров и допълва, че полицейското насилие само от време на време се критикува от някоя не дотам популярна правозащитна организация, но протестите й обикновено биват маргинализирани. "Това което се случва сега е, че бяха атакувани хора, които са влиятелни, които могат да си позволят да изнесат скандала публично, които могат да си наемат адвокати и няма как да бъде скрито повече насилието", допълва още Харлан Александров.

Защо се търпи произволът?

„Големият въпрос пред обществото е защо това е възможно? Няма никакво съмнение, че това е наследство и то много жизнено наследство от тоталитарното общество. Ние променихме политическата система, но тоталитарния дневен ред не е отменен в институциите”, казва българският антрополог и допълва, че повечето институции продължават да имат тоталитарна култура. А това е култура, в която насилието е норма, в която този, който има власт, по правило злоупотребява с нея.

Има много разновидности на злоупотребата, като най-популярната, разбира се, е корупцията. „Но няма и никакво съмнение, че полицейското насилие е такава злоупотреба. И няма никакво съмнение, че то се чувства насърчено... Мисля, че нещата се влошиха много поради кривото разчитане на посланието на Запада, което силно насърчи акциите срещу корупцията”, анализира Харлан Александров.

Много потупвания по рамото

Според антрополога на българските полицаи е била оказана много подкрепа: „Имаше много потупвания по рамото, включително и по рамото на сегашния премиер Борисов. До голяма степен той изгради своя публичен образ и своята политическа кариера върху борбата с престъпността.” В контекста на борбата с тероризма обаче някак си дневният ред на защитата на човешките права, като че ли е минала на заден план, критикува Харлан Александров: „През последните години репресивните институции, защото те никога не са спирали да бъдат такива, се почувстваха окуражени да се развихрят вече в новите условия на членство в Европейския съюз. И това наистина се случи.”

Обществото има много големи очаквания към полицията, прокуратурата, следствието, на които обаче тези институции очевидно не могат да отговорят, казва антропологът. Това се дължи на факта, че те не са били обучавани за това „Никой не ги е учил как да се справят със сложна и интелигентна организирана престъпност. Това, което те могат да направят и което знаят чудесно, както се вижда, е да нахлуят в дома на някого, да го наритат, да го съборят на земята, да се поперчат и да покрещят. И те точно това правят.”

Страхът се завръща

Хората в България не са забравили начина, по който през 90-те години бяха тероризирани от мутри и всевъзможни престъпни типове, изтъква Харлан Александров. Според него страхът отново се е завърнал, само че този път гражданите се страхуват от държавата и нейните униформени представители. А това е много е тъжно развитие - регрес към общество на страха и общество на репресията. „Страхувам се, че повечето българи, ако се окажат в позиция с възможност да упражнят насилие, биха го направили. Аз съм имал възможност да говоря с такива мъже, които смятат, че по силата на неефективната система на правораздаване, престъпниците винаги остават на свобода и са безнаказани. Затова те са призвани да раздават справедливост, „като ги наритат едно хубаво, или поне като ги понабият”. Буквално така говорят, което е изумително.”

Според антрополога това е много лесно да се случи в едно общество, в което ключови въпроси за правата, справедливостта, загрижеността не са поставени в дневния ред, не се обсъждат, а са изцяло изоставени за решение на държавата в лицето на нейните институции. „Това объркване на силата и насилието, това схващане, че справедливостта се раздава, като се удрят шамари на лошия, е възглед, който цари в примитивните общества, където цари насилие и в семейството, между другото. Има връзка между боя в семейството и полицейското насилие”, казва още Александров.

Насилието = безсилие на институциите

Практикуваното насилие означава безсилие на институциите, допълва още антропологът, като предупреждава: „Трябва много да се внимава какви хора попадат в силовите служби - дали това са хора, които имат контрол върху собствената си агресия или обратно - хора, които искат да практикуват агресия, прикрита като работна задача на полицията. Феноменът е същият, като това да се напиеш на Великден и да смачкаш шестима души.” По същество става дума за разрушително и себеразрушително поведение, само, че практикувано не от пиян тийнейджър, а от овластен полицай с маска, казва Харлан Александров и заключава: „Това е много по-зловещо, защото в негово лице провиждаме репресивната държава и това събужда всички страхове на миналото.”