Редица политически понятия имат различен смисъл от двете страни на Атлантика, което нерядко води до недоразумения в трансатлантическия обмен. "Популизъм", например, означава в Америка едно, в Европа - съвсем друго. Понякога езиковите разминавания са така големи, че не би било излишно издаването на малък справочник. "Федерализъм", да кажем, звучи в Европа като "децентрализация", ала в Америка има точно обратния смисъл.

Парадният пример, разбира се, е "либерализъм" - едно понятие, което в Европа се свързва със свобода и пазар, но в САЩ е синоним за крайнолява социалдемокрация. Не толкова известна е разликата между Стария и Новия свят що се отнася до смисловия пълнеж на понятието "популизъм". В Европа тази дума се използва само в отрицателен смисъл - "популисти" са онези политици, които противниците им презират като "ужасни опростители", според все още мекото определение на големия швейцарски историк Якоб Буркхарт.

Първите популисти

В САЩ смисловият пълнеж на понятието "популизъм" е съвсем друг - на фона на една съвсем друга национална история. Първите политически актьори, които се наричат "популисти", са фермери от Запада и Средния запад, които към края на 19 век се обединяват в Народната партия (Peoples´ Party). Техните врагове са бизнес елитите от Източното крайбрежие, които по време на така наречената от Марк Твен "Златна епоха" натрупват несметни богатства.

Един журналист, който в началото на 90-те години на 19 век пътувал в един влак с представители на Народната партия, ги посъветвал освен партийното название да си изберат и едно по-атрактивно определение - така се ражда populist. Мнозина американски историци гледат презрително на популистите като на "дървари", някои дори виждат в тях прототип на един американски вариант на фашизма. Във всеки случай партията на фермерските активисти не просъществува дълго - след провала на президентските избори от 1896, през 1908 тя се разпада окончателно.

Но и днес "популизъм" има съвсем позитивно звучене за много американци, както десни, така и леви. В очите на първите, движението "Чаено парти" възражда старите идеали на Америка и с право кастри снобизма на културните елити. В очите на другите, лявата професорка от Харвард и изтъкната критичка на финансовия свят Елизабет Уорън е една популистка героиня, която иска да защити Main Street - тоест обикновените американци - от Wall Street.

Двупосочни поуки

Объркването на политическите езици става тотално, когато някои критици на президента Обама го наричат "либерален популист". В Европа популизмът по дефиниция е антилиберален, тъй като е антиплуралистичен; в Америка обаче "либерален популист" означава крайно ляв социалдемократически народен трибун.

Каква е поуката от тази малка история на политическите понятия? Може би тази, че европейците не бива да забравят, че навремето е съществувал и един популярен социаллиберализъм. Именно тази разновидност на либерализма, известна в Англия като New Liberalism, избира като етикет за своята политика Франклин Делано Рузвелт през миналия век; неговият социаллиберализъм включва първоначално и редица популистки идеи. Така че либерализмът не е запазен периметър на богатите и на елитите.

А американците биха могли да научат от Европа, че популизмът има и сенчеста страна: в този термин се крие също представата за едно хомогенно, морално "чисто" народно тяло, представа, която натяква, че всички проблеми могат да се решат, ако бъдат неутрализирани алчните и корумпирани елити. Както знаем, работата не е толкова проста.

АГ, ДПА, НЦЦ, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова