В 10 ч. местно време в понеделник, дори когато комунистическите медии съобщиха, че предстои "извънредно съобщение" по обед, южнокорейците все още не знаеха какво се е случило. Последното "извънредно съобщение" беше през 1994, когато Пхенян огласи смъртта на Ким Ир-сен, бащата на Ким Чен-ир. Тогава Сеул също бе сварен неподготвен от смъртта на диктатора, разкрита с близо 24-часово закъснение.

Потайност и мълчание

Азиатските и американските разузнавателни служби и преди са проспивали важни развития в Северна Корея. Така например Пхенян построи цял завод за обогатяване на уран, който остана неоткрит в продължение на година и половина, докато през 2010 севернокорейците не го показаха на един американски учен.

Пробиването на стената от мълчание, обграждаща Северна Корея, е извънредно трудно. Американски самолети и спътници постоянно "сканират" страната. Свръхчувствителни антени покрай границата между Севера и Юга улавят електронни сигнали. Южнокорейското разузнаване разпитва хиляди севернокорейци, които всяка година успяват да избягат на юг. Въпреки всички тези усилия се знае извънредно малко за вътрешния кръг и структура на комунистическото ръководство. Според ЦРУ поверителната информация на Пхенян остава ограничена до малка група хора, които никога не си отварят устата.

"Това е общество, което вирее сред потайност и мълчание", казва Кристофър Хил, бивш специален емисар, който водеше преговорите по корейската атомна програма. "За да се вникне във върховните структури, е необходимо човек да се потопи в корейската култура, да разбере същността на конфуцианството".

Провал в Сирия

И все пак неуспехът на ЦРУ да улови някакъв сигнал за смъртта на Ким Чен-ир беше дреболия. Както казва един бивш служител на Агенцията, настояващ да остане анонимен: "Най-големият проблем на нашето разузнаване е, че не успяваме да проникнем дълбоко в ръководния ешелон. Има доста бегълци, но често информацията им не е актуална. Срещат се и бегълци от средно равнище, които обаче не знаят какво става във вътрешния кръг".

Най-големият провал на американското разузнаване бе в разгара на иракската война, когато Северна Корея строеше атомен реактор в Сирия. Само че САЩ научиха за това едва когато Мейр Даган, тогавашният шеф на Мосад, израелското разузнаване, посети във Вашингтон съветника на президента Буш по въпросите на националната сигурност и хвърли на бюрото му пакет със снимки на реактора. През 2007 израелската авиация разруши съоръжението, след като американците отказаха да свършат тази работа.