Коментар от Фолкер Вагенер:
Това не беше политическо земетресение, но пък ясно показа накъде ще сочат стрелките в бъдеще. Християндемократите си извоюваха категорична победа, социалдемократите претърпяха горчиво поражение, свободните демократи са опиянени от добрия си изборен резултат, а дяснопопулистката „Алтернатива за Германия” си подсигури място в местния парламент на най-многолюдната германска провинция.
Фактите са еднозначни: за последните пет десетилетия това е едва втората победа на ХДС в Северен Рейн-Вестфалия. И то с лидер като Армин Лашет, който, според оценките на мнозина, не се отличава с особена харизма. Защо тогава той все пак успя?
Сигурно предзнаменование
Изборите в Северен Рейн-Вестфалия неслучайно се разглеждат като индикатор за парламентарния вот в цяла Германия - още повече, че до изборите за Бундестаг остават само четири месеца и половина. Така че победата на ХДС край Рейн и Рур се дължи в голяма степен на Ангела Меркел. Безкрайно наивен е всеки, който не го проумява.
От седмици насам наблюдаваме промяна на настроенията в страната. Теми, които по принцип са класически за провинциални избори - като например недостатъците на образователната система, високите нива на престъпност и ниската степен на тяхната разкриваемост, безкрайните задръствания по магистралите - да, всичко това изигра роля, но едва второстепенна.
Изборите в Северен Рейн-Вестфалия преминаха под знака на международните теми и настроения - под впечатлението за един болен ЕС, чието здравословно състояние силно се влоши заради вируса "Брекзит" и заради всевъзможни по-дребни инфекции, причинени не само от десните популисти в Полша, Унгария, Австрия и Франция, но и от новия американски президент Доналд Тръмп, чиято политическа клоунада понякога забавлява света, но в повечето случаи силно го стряска. Никога досега изборите в една германска провинция не са били толкова силно „заразени” от глобални феномени, които пораждат чувство на страх и несигурност.
Изборният резултат в Северен Рейн-Вестфалия е и друго: той е отговор на популистките течения около нас. След години на избирателна пасивност, хората отново са мобилизирани. Ползи от това обаче извлича не политическата периферия - наблюдаваме по-скоро сплотяване около политическия център. Най-голямата жертва в това отношение са социалдемократите, но не защото не са достатъчно центристки, а просто защото избирателите виждат в Меркеловия ХДС много по-сигурен пристан.
Силата на Меркел
Това е сигурно предзнаменование за парламентарните избори през септември. Мартин Шулц, чиято кандидатура за канцлер временно извади социалдемократите от тяхната летаргия, се срина още преди изборната борба да е навлязла в решаващата си фаза. И тук отново си проличават познатите силни страни на Меркел: да действа спокойно, без припряност. И да оставя на други да правят грешките. Тази година имахме избори в три германски провинции - и навсякъде победи партията на Меркел.
И още нещо: в продължение на месеци всички гадаеха с колко висок двуцифрен резултат десните популисти от "Алтернатива за Германия" ще влязат в парламента на най-многолюдната германска провинция. Видя се обаче, че са били надценявани. Вярно, успяха да прескочат 5-процентната бариера. Вярно, вече са политически фактор в цяла Германия. Но не са някаква сила, от която би трябвало да изпитваме истински страх.