Един особен, но основен сегмент на порноиндустрията се основава на еротизирането на ситуации, хора или пък институции, които пораждат страх и са свързани с болка, унижение и дори ужас от смъртта. Редовна практика в бранша е да бъдат снимани филми в класни стаи и училища, в интернати, болници или зъболекарски кабинети. Нещо безобидно на фона на интереса към порно-ленти, които еротизират затвори, казарми и дори концентрационни лагери.

Табуизирана тема

През 1960-те години в Израел особено популярни стават порно-списания, които представят сексуални сцени в лагерите "Щалаг", тоест лагери за военнопленници. За това до ден днешен не се говори свободно, защото част от изобразените участници в сцените носят нацистки униформи. И още нещо допринася за продължаващото и до днес притеснение: удоволствието на оцелели от холокоста и техните деца, които гледат как едрогърди жени на нацистки водачи унижават и мъчат еврейски мъже, които се освобождават от властта им в един момент и тъпкано им го връщат - чрез сексуално насилие.

На тази тема е посветен филма на израелския режисьор Ари Либскер, чийто главен персонаж е Ели Кейдар - човекът, който през 1961 година издава първия брой на списание "Щалаг 13" и така слага началото на цяла поредица. И неговата история е свързана с холокоста: майка му е единствената оцеляла от семейството, другите загиват в лагерите на смъртта. Тя никога не говори за това, Ели израства в напрегнатата и неуютна атмосфера на страха и ужаса от миналото, на тежкото мълчание и усещането за вина, което детето не разбира.

За премълчаваното - откровено

С филма си "Порно и Холокост" Ари Либскер обръща внимание не само на една едва ли не табуизирана епоха от израелската културна история, но и на механизмите, по които действа популярната култура. Това, че списанията "Щалаг" са очевидно грешния отговор на реално съществуващ проблем, също не е пропуснато във филма. Либскер е заснел лентата си обективно, без предварителни тези и преднамерени мнения. Той обговаря сложна и деликатна тема, без да се страхува от чувства като срам, мъст, вина. "Порно и холокост" показва как една култура се опитва да се излекува чрез средства, които я тровят по нов и различен начин. Списанията "Щалаг" са едновременно три неща: симптом, терапия и нов вид културно заболавяне. И тук може да помогне само едно нещо: просвещение. За проблемите трябва да се говори. Мълчанието води само до още повече мълчание, комплекси и страх.

ДЦ, ГС, Е. Видински, Б. Рачева