Първоначалният замисъл всъщност беше за рутинна визита. Премиерът Педро Сантана Лопес искаше само да информира президента на Португалия за поредния ремонт на кабинета си. Само няколко минути по-късно обаче правителственият ръководител трябваше да разбири, че това му е било за последно.

Лопес:

”Г-н президентът ме информира днес за решението си, да издаде необходимите разпореждания за разпускане на парламента на републиката.”

След 4 месеца търпението на държавния глава Сампайо бе изчерпано. За пръв път в историята на Португалия президентът разпуска парламента, макар и коалиционното правителство да разполага със стабилно мнозинство. Само че все още изпълняващият функциите си либерално-консервативен премиер Сантана Лопес не се отнасяше особено нежно с това мнозинство. Краткият му път начело на кабинета бе покрит с аварии и провали. В правителството цареше хаос, а политиката беше твърде лъкатушна – с други думи всичко беше точно обратно на онова, което Сантана Лопес обеща, всъпвайки в длъжност през месец юли:

Лопес:

”Поемам тази отговорност с всички сили, с които разполагам. Всички ние ще работим с всички сили в атмосфера на колегиалност.”

Атмосферата обаче бързо се оказа така отровена, че премиерът в рамките на само няколко месеца трябваше да подмени две трети от екипа си. Последен си взе шапката министърът на спорта и бивше най-доверено лице на правителствения ръководител Енрике Чавес, който отгоре на всичко заяви след оставката си, че на Сантана Лопес не му достигали лоялност и откровеност. А съвсем очевидно и компетентност: въпреки всички предупреждения от Брюксел и от португалската централна банка премиерът се разглаголства за данъчни облекчения и се опита да саботира курса към икономии на финансовия си министър.

Със зигзагообразния си курс министърпредседателят остана верен на репутацията си като самохвален популист. Още като кмет на столицата Лисабон той обещаваше на едро грандиозни архитектурни проекти, от които останаха само развалините на няколко недовършени строежа. Ето защо мнозина сред португалските граждани изпитваха съмнения още при встъпваането му в длъжност начело на правителството:

Анонимна португалка:

”Честно казано, не смятам, че той е подходящ кандидат. За мен той е повече плейбой отколкото премиер"”

Човекът, разбил ефектно на парчета за пред медиите електрическа китара на сцената по време на откриването на един джазклуб в Лисабон, сега е изправен пред жалките останки на провежданато от него политика: над половината португалски граждани окачествяват дейността му като слаба и се опасяват, че страната може да изостане още повече в икономическото си развитие в рамките на ЕС. Че премиерът предпочете частно парти пред присъствието си на клетвата на нови държавни секретари, все още беше само повод за насмешки. Когато обаче 50 хиляди учители не знаеха в какви помещения да започнат да преподават и поради това учебната година в Португалия започна с три седмици закъснение, насмешките секнаха. Жозе Сократес, лидерът на социалистическата опозиция заяви:

Сократес:

"Има само един отговорен за политическата криза, в която изпаднахме и този отговорен са нарича Сантана Лопес."

Сократес и неговите социалисти имат добри шансове да спечелят преждевременните избори. Според анкетите те са близо до абсолютното мнозинство, след като още на последните евро-избори имаха значителна преднина спрямо управляващите партии. Сантана Лопес бе избран от своите социалдемократи отново начело на кандидатската им листа, макар и много съпартийци да се съмняват, че кандидатът-хаотик е най-подходящият за целта. За самия него и дума не може да става за съмнения. Педро Сантана Лопес до ден днешен не е проумял, защо правителството му се провали:

Лопес:

"Ще пътуваме из цялата страна. Ще има избори и трябва да се справим с това. Ще бъдем сред народа и ще спечелим тези избори."