Още преди години по-късният израелски посланик в Бон Йоханан Мероз заяви, че отношенията между Германия и Израел са "много добри, но не са нормални". По онова време германските политици се опитваха определението "нормални" някак да се наложи - с тайната надежда, че миналото най-после ще бъде оставено настрана. Такива опити отдавна вече не се правят, в практиката на германско-израелските отношения се е наложило онова, за което до преди години и най-големите оптимисти не можеха да мечтаят, - близост и приятелство.

Посещението на канцлерката Ангела Меркел в Израел още веднъж потвърди тази характеристика на двустранните отношения. И същевременно тя неволно подчерта казаното от Мероз -

отношенията между Германия и Израел са "особени"

- поради холокоста и националсоциалистическото минало. Предвид на това минало "нормалността" е немислима.

Ето защо е добре, че двустранните отношения продължават да се развиват и укрепват. Въпреки това следва да си зададем въпроса дали не се прекалява малко с "добротата". Даже и сложеното начало на регулярни правителствени консултации между двете страни не отменя факта, че отношенията между Германия и Израел не могат да се разглеждат изолирано.

Преди Германия се криеше зад всъщност несъществуващата близко-източна политика на Европа, междувременно тя е важен актьор в международната политика. Включително в Близкия Изток. Въпросът е дали е уместно близостта с Израел да се демонстрира с преливаща безкритичност, вместо в името на приятелството да се изричат открито истини, които светът отдавна приема - включително в широки кръгове в Израел. Или може би критиката не е намясто, защото се отбелязва 60-тата годишнина от основаването на израелската държава? Може би. Ако не ставаше дума за политически правителствени консултации. Взаимният обмен, културното и икономическото сътрудничество са важни неща, що се отнася до военното сътрудничество, в това отношение е неужна по-голяма предпазливост.

Онова, от което Израел, палестинците и Близкият Изток много повече се нуждаят, е мирът, поощряването на мирната политика и критика към всичко онова, което няма общо с мира и мирната политика.