След тази визита може да се заключи, че "нормалността" в германската близкоизточна политика се завръща. Или това най-малкото би желал да покаже с обиколката си в региона външният министър Франк-Валтер Щайнмайер. В последните месеци близкоизточната политика на Федералната република премина под знака на 60-годишнината от създаването на държавата Израел, която бе почетена и от канцлерката Ангела Меркел. С прояви на приятелство и солидарност спрямо Израел, които предизвикаха въпроса, дали Германия не е възприела едностранчивата линия на Джордж Буш.

Ясни послания

Отговорът е отрицателен. С посещението си външният министър Щайнмайер показа, че след празненствата по 60-годишния юбилей може да се говори и направо. Например като подложи на критика новите израелски заселнически планове на Западния бряг, които определи като пречка в мирния процес. Всъщност от германски политик и не би могло да се очаква повече, тъй като ролята на Берлин в Близкия изток въпреки всички добри намерения е предимно на наблюдател.

Същевременно - полезен наблюдател, ако оценката е обективна. Усилията на Щайнмайер бяха насочени основно към това, да

възвърне доверието на палестинците

в мирния процес, обещавайки помощ от Германия за развитието на инфраструктурата на палестинските области: ако там се постигне подобрение в икономическата ситуация и ситуацията със сигурността, хората отново ще добият чувството, че мирният курс има повече смисъл, отколкото военизирания подход на ислямистите от Хамас.

От Германия има полза и по отношение на сложните "сделки", като например между Израел и ливанската групировка Хизбула. От известно време отново са в ход преговорите за размяната на затворници, като Берлин играе централна роля. Това, както и новата ориентация на ливанската политика в съответствие с договореностите от Доха, представляваха достатъчно основание за германския външен министър да посети Бейрут. Което със сигурност не бе направено, за да се включи той лично в тайните контакти, а на първо място, за да изтъкне какви са вижданията спрямо новото правителство, и каква би трябвало да бъде позицията към него. Досега Берлин бе плътно зад министър-председателя Фуад Синьора. И дори на него му се наложи да се коалира с Хизбула, няма да се допусне той да падне, но ще се наложи преосмисляне на ливанската политика.