Мнозина наблюдатели свързват с Хасан Рохани надеждата за промени, при това съвсем основателно - веднага след президентските избори той заяви, че Иран поема нов курс на умереност и сдържаност. Същевременно обеща прозрачност в спора със Запада около ядрената програма на Техеран и подчерта, че той може да бъде решен по дипломатически път.

"Германия очаква от новия ирански президент най-вече умереност, по-добър стил и способност за използване на шансовете. Това се отнася и до ядрената програма на страната", казва политологът Валтер Пош от берлинската фондация "Наука и политика".

Подобно на предшественика си Махмуд Ахмадинеджад, Рохани поддържа ядрената програма и възнамерява да продължи обогатяването на уран. От друга страна обаче иска да намали напрежението със Запада, респективно - да постигне смекчаване на санкциите. А това не би могло да се осъществи без компромиси от иранска страна, подчертава Валтер Пош, според когото Иран получава последен шанс да избегне тоталната изолация и пълната икономическа блокада.

Тежката дума на Хаменей

Колкото и добри намерения да има, Рохани неизбежно ще трябва да се съобразява с една по-висша инстанция - аятолах Али Хаменей. В първото си телевизионно обръщение новият президент заяви, че ще води външната политика на страната, "съблюдавайки всички права на нацията и инструкциите на върховния духовен водач".

До момента Али Хаменей поддържа неотклонно твърдия си курс в подкрепа на ядрената програма, но същевременно си дава сметка и за катастрофалните последици от санкциите срещу Иран. Много наблюдатели определят избора на Рохани като знак за растящата готовност за компромиси от страна на върховния духовен водач. "Хаменей цени Рохани като технократ и това очевидно надделява над опасенията от демократичните експерименти, за които никой не знае как ще завършат", споделя Валтер Пош от фондация "Наука и политика".

Много от проблемите са "собствено производство"

Хасан Рохани е изправен пред сериозни предизвикателства и във вътрешнополитически аспект - заради острите критики относно положението с човешките права в страната. Новият президент обещава освен другото освобождаване на политическите затворници, разхлабване на цензурата, орязване на правомощията на нравствената полиция и разширяване на правата на жените.

Говорителят на фракцията на Зелените в Бундестага Омит Нурипур се опасява, че Рохани може и да даде някои малки лични свободи, но ще загърби действително щекотливите теми. "Става дума за това колко бързо ще бъдат освободени произволно арестуваните през последните години хора. Това ще бъде и първото изпитание за Рохани и неговите предизборни обещания", казва Омит Нурипур.

Но най-голямото предизвикателство, пред което е изправен новият президент, е катастрофалното икономическо положение на Иран. Рохани вече обяви, че през първите 100 дни от управлението си ще представи "реалистичен и верен анализ на икономическите проблеми" и ще предложи решения за тяхното преодоляване. Евентуалното разхлабване на санкциите при напредък в преговорите за ядрената програма би подпомогнало иранската икономика. В същото време обаче е факт, че много от стопанските затруднения на страната се дължат на лошия мениджмънт и неправилната икономическа политика на правителството на Ахмадинеджад. "Много от проблемите на Иран са собствено производство", обобщава експертът Валтер Пош.

Автор: Ш. Ахади, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова