"Свободна Украйна или смърт” – пише с големи букви на някои от пропускателните пунктове из страната. Когато войниците минават по улиците с танковете си, хората ги поздравяват. Синьо-жълтият флаг се вее навсякъде в страната - в супермаркети, в ресторанти, от домовете на хората.

Евгени е музикант от Донбас. Майчиният му език е руски. Той бяга от руските войски и сега живее в Днипро, в Централна Украйна. Днес Евгени пее песните си на украински език - нещо, което се харесва на войниците. "Получавам послания от окопите", казва той. "Звучи сякаш се опитвам да се изтъкна. Но мисля, че е добре, ако мога да помогна с моята музика на хората, които се бият."

Неотдавна Евгени измисля нов стил музика и го нарича Дон-Босанова. Песните му нямат нищо общо с политиката, всичко е свързано с идентичността: "Имах чувството, че страната ни просто изчезва. Парче по парче. И аз искам да създам легенда за нас, за да предотвратя това."

Евгени се среща с приятели в културния център в Днипро, на концерт. Работи там отскоро. Входът е безплатен, но на масата в средата на залата има кутия за дарения: парите отиват за войниците на фронта.

Моден тренд: украинският дух

През няколко стаи мъже и жени се занимават с бродерия на една маса. Надя, член на колектив от художници, преподава на курсистите традиционни занаяти. "Украинският дух сега е супер модерен", казва Надя: "Особено тук, в Централна Украйна и в източната част на страната, почти не сме живели с украинските традиции. Но сега много хора идват, за да научат повече за културното си наследство, за собствената си история. В момента това е по-важно от всякога”.

Въпреки че много хора в Украйна се затрудняват, те се опитват да говорят украински в ежедневието си повече, отколкото преди. Преди руската инвазия много хора са говорели на руски у дома си.

Надя също е учила украински само в училище: "През целия си живот съм говорила предимно на руски, но сега се опитвам да говоря повече на украински, също и приятелите ми. Дори майка ми вече го прави, въпреки че за нея е много по-трудно да научи украински. Но сега тя напълно се е отдала на това и се старае”.

"Ще продължим, докато не спечелим!"

Само преди няколко години в Днипро отвори врати пивоварната "Мова”. Млад екип произвежда тук различни видове бира, които са много популярни в страната. "Мова" е украинска дума, която се превежда като "език". 

В началото на войната само няколко служителки избягаха на Запад, всъщност само тези с деца, казва Богдан, пивовар в "Мова”. Повечето от тях продължават да работят и сега. Въпреки войната. "Никой от екипа не ни обърна гръб, въпреки че в началото дори не беше ясно дали ще можем да продължим да плащаме заплати." Той се гордее с това, че е част от този екип.

По средата на интервюто Богдан внезапно спира, неспособен да сдържи сълзите си. Емоциите го надвиват – заради преживяното през последните седмици. Изобщо не е лесно, въпреки че той се старае да е силен през цялото време.

В началото на войната пивоварната доставя филтрирана вода на болниците. Сега в кухнята в столовата работят десетки хора, които приготвят храна - до 1500 порции на ден. За бежанците, които са дошли в Днипро, и за войниците на фронта. "Ще продължим, докато не спечелим", казва Богдан. "Да, докато не спечелим."

Мечтата да се върнат в Мариупол

Много украинци се надяват на победа, защото как иначе биха могли да продължат да живеят. Позитивните мисли за бъдещето му дават сили, казва музикантът Евгени. Той вече планира нови проекти: освен Дон-Босанова, той иска да пусне няколко песни под лейбъла Dnipro-Pop.

Преди войната той е написал песен за Мариупол. Градът, в който почти всичко е разрушено, в който боевете бяха толкова ожесточени в продължение на почти два месеца, че сега едва се крепи. Чиито развалини сега са почти изцяло под руски контрол. "В ръката ми е билет за Мариупол” се пее в една от песните на Евгени.

В момента не изглежда, че хората ще могат да използват такъв билет в скоро време. Повечето хора тук обаче все още не са загубили надежда за свободна Украйна.