Драмата се разиграва на 24 февруари 1942 година край бреговете на Истанбул. Корабът "Струма" със стотици пътници на борда е потопен от руска подводница. Загиват 103 деца, 269 жени и 406 мъже - румънски и руски евреи, тръгнали за Палестина. Оцеляват само четирима - един от пасажерите и трима души от екипажа. 

Тяхното пътешествие започва два месеца по-рано от Румъния. Корабът "Струма" - едно старо корито с напълно грохнал двигател, тръгва от пристанището Констанца очевидно претоварен и не след дълго аварира насред Черно море. С помощта на друг кораб "Струма" стига на буксир до Истанбул, където остава блокиран в продължение на 70 дни след отказа на британските власти в тогавашната Британска Палестина да му разрешат да продължи пътуването си. През това време пътниците на борда, на които е забранено да слизат на сушата, са подпомагани и снабдявани от представители на еврейската общност в Истанбул.

След като турските и британските власти не успяват да постигнат съгласие за това как да постъпят с бежанците, турската полиция връща повредения кораб обратно към Черно море. Пътниците на борда развяват кърпи с надписи "Спасете ни" - часове преди всички да загинат. И въпреки че детонациите се чуват ясно на брега, нито една спасителна лодка не е изпратена в помощ на бедстващите в морето.

"Ръждясалото корито не би могло да се нарече кораб"

"Ди Велт" разказва подробно историята на самия кораб - от построяването му в Нюкасъл през 1880-а година до придобиването му от българската компания "Струма АД" и последвалата продажба на кораба на Барух Конфино - ционист и очен лекар от Варна със странични занимания, от които припечелвал допълнително: прехвърлял евреи към Палестина, което тогава било опасна дейност. 

Конфино обаче е имал необходимия опит: още преди да придобие "Струма", той вече на няколко пъти прехвърлял евреи с други кораби. А кандидати, готови да платят до хиляда долара за спасяването си, изобщо не липсвали, отбелязва германското издание.

Оцеляват само четирима души на борда - един пътник и трима членове на екипажа, припомня "Ди Велт". Спасилият се пасажер е 19-годишният Давид Столиар от Букурещ, който успява да се хване за отломка от потъващия кораб и престоява в леденостудените води чак до другия ден, когато е спасен от лодка на бреговата охрана. Вкаран е в затвора, но след два месеца е освободен и с позволение на британските власти успява да стигне до Палестина.

На борда на "Струма" е и неговата годеница - 20-годишната Илзе Лотрингер, която обаче загива. По-късно Столиар ще каже пред американските журналисти Дъглас Франц и Кетрин Колинс, автори на книгата "Смърт в Черно море", че корабът "Струма" изобщо не е бил пригоден за подобно плаване. "Чудехме се как това ръждясало корито с прогнил дървен корпус изобщо може да се нарече кораб", цитира думите му "Зюддойче цайтунг".

Потапянето - по заповед на Сталин

Сред оцелелите е и Израел Франк - той е един от деветима пътници на "Струма", свалени от кораба в Истанбул. Той разказва за отношението на  митничарите към бежанците следното: "Крадяха ни дрехите, отнемаха ни скъпоценностите, даже и храната ни взимаха".

Дълго време се е смятало, че "Струма" е потопен от германска подводница. Но през 1960-те години германски изследовател открива доказателства, че потапянето на кораба с еврейските бежанци е дело на съветска подводница. Тя е изпълнявала заповедта на Сталин да се отреже пътят на всякакви доставки за германските войски на Източния фронт. Тази теза се потвърждава и от официални руски документи, които са разсекретени чак след края на Съветския съюз. Те доказват, че една от най-големите катастрофи с пътнически кораби в човешката история всъщност е резултат от трагична грешка.

Вижте и това видео на ДВ: